Около 41 процента или четирима от всеки 10 българи, живеят в пренаселени жилища. Това сочат данните от анализ на европейската статистическа служба Евростат за състоянието на жилищния фонд в ЕС. Това означава, че те нямат достатъчен брой стаи за размера на домакинството си.
По този показател България се нарежда на трето място сред страните членки на Европейския съюз след Румъния и Латвия. В тези страни делът на обитателите на пренаселени жилища е съответно малко под 46 и 42 на сто.
Средно за ЕС показателят е 17,2 на сто обитатели на пренаселени жилища. Най ниски са нивата на пренаселеност в Кипър, малко над два процента, Малта – 3,7 на сто и Холандия – 4,8 процента.
Около 15% от населението в страната, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, тоест удвояването на домакинствата в един апартамент е доста често срещано явление сред българите с по-ниски доходи в градска среда. Случва се често три поколения, или около 6-9 членове на едно домакинство, да обитават маломерно жилище от 60 – 70 квадратни метра.
Освен това около 80% от децата в България под 18-годишна възраст, както и около 60 на сто от младите хора на възраст 16-29 години, са контингент от домакинства, които живеят в пренаселени жилища.
В сравнение с 2010 година обаче, картината през 2019-а, за която се отнасят най-новите данни, показва, че има спад на обитателите на пренаселени жилища.
За България преди десет години делът им е бил малко над 47 на сто, а за Съюза като цяло 19 процента.
Същевременно Евростат отчита, че в ЕС повече от един на всеки трима души живее в недостатъчно обитавани жилища през 2019-а, което означава, че жилищата са твърде големи с излишни стаи и по-конкретно ненужни спални, съпоставени с потребностите на съответното домакинство.
Делът на обитателите на такива жилища у нас е 11,5 на сто. Държави, където под 15 процента от населението живеят в такива жилища, които се смятат за твърде големи за нуждите им, са Румъния – със 7,7 на сто, Латвия – малко под десет на сто, и Италия – 14,2 на сто.
