Инж. Адриана Спасова, председател на БОСП: Промените на парче у нас влошават условията за бизнес и отблъскват инвеститорите

0

Проблемите са свързани с големия брой проектни документи и отсъствието на института на „мълчаливото съгласие”

ВИЗИТКА

Адриана Спасова е строителен инженер, магистър строително право и разрешаване на споровете в Кингс Колидж – Лондон. Член е на КС на БААИК, както и на FIDIC и EFCA. Председател на УС на Българското общество по строително право (БОСП). Представител на DRBF за България.

– Инж. Спасова, според доклад на Българското общество по строително право (БОСП), възложен от КСБ – Областно представителство София, процедурите за издаване на разрешения за строеж у нас са много по-тежки в сравнение с тези в Англия, Германия, Франция и Италия. Защо?

– У нас няма ясна стратегия. Когато се правят промени, винаги надделяват частни интереси на лобита, които се опитват да запазят периметър или да спечелят нещо днес, без да мислят за бъдещето. За съжаление единственото ни спасение са европейските бюрократи, които искат от България всеки семестър да отчита какви мерки за облекчение на режима са предприети. Жалкото е, че вместо да се поучим от останалите европейски държави и да облекчим режима за разрешения за строеж, ние добавяме допълнителни регулации и проектни части след всяко изменение на европейските директиви. Промените на парче, водени от европейските директиви и регулации или интересите на някое лоби, все повече влошават условията за правене на бизнес и отблъскват инвеститорите. Бремето е непосилно и за собственици на еднофамилни къщи и малки обекти.

– Докладът е направен на базата на Ваша дисертация в Кингс Колидж – Лондон. Как британците се справят с бюрокрацията?

– Облекчаването на бюрокрацията при тях е последователна политика: например правителството на Обединеното кралство има специална уеб страница „Режем Червената лента”, на която се приемат предложения за облекчаване на бюрокрацията и се прави преглед на ефективността на общинската администрация. Идиомът „Червена лента” означава прекалена регулация и излишна административна тежест. Терминът води началото си от ХVI век, когато в Испания и Англия са връзвали с червена лента най-важните административни досиета. При строителния контрол през 1984 г. се въвежда конкурентен режим на частен и общински контрол за проектирането и строителството. Английският режим е с най-малка административна тежест в сравнение с другите европейски държави, като в същото време се проверяват повече проектни части за обществени строежи в сравнение с Франция, Германия и Италия.

– Бихте ли посочили примери – колко време и документи са необходими за издаване на разрешение за строеж в България и колко в някоя от водещите европейски държави?

– Сроковете по ЗУТ не са проблем, ако се спазват разпоредбите. Прекомерно големият брой проектни документи, липсата на процедура за уведомление за строежи с по-нисък риск и отсъствието на института на „мълчаливото съгласие” са основните проблеми. Например конкретните проекти, сравнени в изготвения мултикритериален анализ, са еднофамилна сграда и медицински център. За къщата се представят за одобряване за разрешение за строеж само 3 проектни документа в Англия, 9 в Германия, 11 във Франция, 33 в Италия, а в България минимум 55. За медицинския център в Германия се представят 10, във Франция 18, в Италия 39, в Англия 41, а в България 86 проектни документа (записки и чертежи).

– Какви нормативни стъпки са необходими, за да се върви към опростяване на бюрократичното строително законодателство?

– Промени на няколко члена от ЗУТ и Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти биха довели до осезаемо облекчение на режима за строежите с нисък и среден риск, без това да се отрази на безопасността. Естествено, могат да се направят много други неща, които ще подобрят режима, но за тях са необходими повече консултации и решимост да се върви напред, а не да се обслужват отделни интереси: Например във Франция всички участници в строителството се дисциплинират чрез застрахователния режим. У нас застраховки се правят формално и без анализ на риска.

Строителните технологии се развиват бързо. Много процеси се автоматизират, стандартизират се строителни системи и проектни решения. В другите страни все повече навлиза частното сертифициране на специализираните дейности, които се изпълняват от регистрирани лица с необходимата квалификация, оборудване и застраховки. Така се гарантира качеството и спазването на нормативните изисквания за тези дейности, които в този случай са освободени от общия режим на строителен контрол. Докато при нас това се прави само при малките поднадзорни съоръжения, в Англия има вече 20 вида строителни дейности, които се изпълняват от регистрирани компетентни лица (дограми, изолации, инсталации); в Италия не се изискват проекти за силнотоковите и слаботоковите електрически и ОВК инсталации, ако те се изпълняват от лицензирани професионалисти.

Държавата прехвърли част от функциите на строителния контрол на консултанта, но неговата дейност за съжаление все повече се изпразва от съдържание. За да се облекчи режимът, трябва да има закон за консултантската дейност, като се въведат по-високи изисквания към регистрираните фирми: членство в браншовата организация, постоянно повишаване на квалификацията на експертите, поддържане на определен екип, включващ основните специалности на трудов договор, проектантска правоспособност при оценяване на съответната проектна част.

– Ако се приеме предложението ДНСК отново да поеме контрола върху обектите четвърта, пета и шеста категория, няма ли това да усложни още повече процедурите?

– Всичко зависи от това как точно се формулират процедурите: ако има регистрационен режим по електронен път с минимално участие на администрацията, ясни разумни санкции за нарушения, които важат за всички нарушители, какво значение има кой ще изпълнява контрола? Ако има прозрачност и проследимост, не само че ще намалее бюрокрацията, но и ще се създадат електронни досиета на строежите, които могат да послужат както за последващ контрол от всички органи, така и за бъдещи реконструкции, укрепвания или преустройства.

– Организацията Ви е съвсем млада – учредена е през април 2015 г. Какво постигнахте за това кратко време?

– Подготвихме и постоянно обновяваме уеб страница, с публикации в раздели „Законодателство“, „Договори“ и „Разрешаване на споровете“, която съдържа и специално подготвени за БОСП материали по темите. На годишната конференция на Европейското общество по строително право през 2015 г. в Лондон бяхме приети за пълноправен член.

Периодично събираме членовете и каним гости, като презентираме и дебатираме на определена актуална тема в сферата на строителното право. Организираме обучения по ЗУТ и ЗОП. Участваме активно в дейностите на международните организации във връзка с типови договори и разрешаване на споровете като FIDIC, ICC, DRBF. Като поддържаща организация подпомагаме първата конференция на Фондацията на комисиите за разрешаване на споровете DRBF, която ще събере светилата в тази област на 3 и 4 ноември 2016 г. в София.

По възлагане на КСБ подготвихме типови договори за строителство и инженеринг на база Жълта и Червена книга на ФИДИК. Ревизия 1 от 28 януари 2016 г. бе предадена на КСБ и разпространена заедно с ръководствата по приложението на договорите. Информирахме за тази дейност ФИДИК. Работната група по ФИДИК продължава периодичните си заседания за подобряване на типовите договори и хармонизирането им с новия ЗОП. По време на интересните дебати се очерта необходимостта от създаване на стандартен Договор за услугите на инженера по ФИДИК, който едновременно изпълнява функцията на консултант по ЗУТ за оценяване съответствието на инвестиционните проекти и строителен надзор. Създадена бе Законодателна комисия към УС на БОСП с председател адвокат Валентина Бакалова, която подготвя становищата по нормативните документи.

– Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) е член на БОСП. Как общото ви сътрудничество рефлектира върху опита на младите хора – студенти във вуза?

– Нашата политика е да каним безплатно до 10 студенти и докторанти на обученията. Освен това събрахме информация за програмите по строително право във водещите университети в България и с преподавателите, наши членове, ще анализираме как да се подобри обучението. Надяваме се в бъдеще да разработим съвместни проекти. Наблюдаваме постоянно опита на другите членове на Европейското общество по строително право. Част от тях също са регистрирани във водещи университети и осъществяват заедно с тях съвместни програми. Наш приоритет е да научим младите хора да работят с нормативната уредба и да прилагат най-разпространените международни договори на ФИДИК.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си