Три фирми са подали оферти за изграждането на фотоволтаична електроцентрала на Природонаучния музей. Това са шуменската „Хай Груп“ ООД, варненската „3К“ АД и софийската „Прострийм груп“ ЕААД. Предстои отварянето и на ценовата част, за да бъде избран изпълнителят.

Предметът на поръчката включва доставка и монтаж на компоненти и техническото оборудване за изграждането на фотоволтаична електроцентрала, необходима за производство на електрическа енергия за дейността на музея. В обхвата за поръчката са предвидени доставка на нужните технологични компоненти, оборудване, техният монтаж, въвеждането им в експлоатационен режим и гаранционно обслужване.

Стойността на заданието е 125 000 лв. без ДДС.

„Проектът е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Панелите ще бъдат поставени на покрива на Обредния дом и ще осигуряват от 80 до 100 процента от разхода ни за ток”, уточняват от Природонаучния музей.

Необходимостта от този проект е голяма тъй като музеят има много големи разходи заради живите експозиции, за които се грижи. Парите за фотоволтаиците са заложени в бюджета на Община Пловдив, но е въпрос дали ще бъдат осигурени реално, предвид незадоволителното финансово състояние, в което се намира.

Община Вършец изготвя визи за реставрацията на балнеолечебница „Старата баня“ и на Казиното, съобщиха от местната администрация.

Визите са извадка от Подробния устройствен план на Вършец и се изготвят от архитекта на Общината. Те са необходими за изработване на проекти за строеж или други ремонтни и консервационни дейности.

Двете стари сгради са част от т.нар. Бански комплекс във Вършец, който включва първото у нас казино и минералните бани. Те са построени в началото на миналия век и по царско време са били любимо място за почивка на столичния хайлайф. По времето на социализма предназначението им е сменено, използвани са за склад и столова, а в последните десетилетия се рушат. Сградите са една от емблемите на Вършец, но Общината не може да ги ремонтира и реставрира, тъй като не са нейна собственост. Обектите са на Специализираната болница за рехабилитация „Свети Мина“ във Вършец, която е държавна. Местната управа многократно е правила опити да придобие тези сгради от държавата, за да ги ремонтира и възстанови, но без успех.

Изготвянето на документацията и кандидатстването за финансиране става възможно, след като Министерството на културата обяви годишна сесия за финансиране на проекти за извършване на консервационно-реставрационни дейности по недвижими културни ценности за 2024 година, уточниха от Общината.

Сензационно откритие направиха археологът доц. д-р Митко Маджаров и неговият екип в Римските терми в Хисаря, съобщиха от Археологически музей в града.

Изцяло запазена мраморна плоча с надпис се появи в новопроучвана част от огромния римски термален комплекс на Диоклецианополис.

Епиграфът д-р Николай Шаранков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ вече работи по разчитането на надписа. По първоначални данни, той се датира от около 152 година, посветен е на император Тит Елий Антонин Цезар Август и на Марк Аврелий Вер. Надписът потвърди изказаното до сега твърдение за строителството на банята през средата на II век.

Това е третият епиграфски паметник, открит през тази година на обекта по време на спасителни археологически разкопки. Разкопките, провеждани на Римски терми – Хисаря, се извършват по проекта на Община Хисаря „Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) – перлата на провинция Тракия на балнеолечението в римската империя“.