7 C
Пловдив
четвъртък, декември 12, 2024
Home Блог

Българската следа в най-старото биенале на света – в галерия „Капана“

0

Ден преди официалното откриване на 13 декември – какво се случва зад витрините на галерия „Капана“?

Активно се финализира подготовката на голямата ретроспекция за българските национални участия във Венеция, специално продуцирана от Градска художествена галерия – Пловдив и Община Пловдив. От сандъци, кутии и защитни опаковки са извадени ценни художествени произведения от фондовете на галерии и институции от цялата страна и за първи път в едно общо пространство се реконструират 11-те български павилиона от най-престижното биенале за изкуство в света.

Първият български павилион във Венеция през 1910 г. и павилионът от 2019 г. Изкуството се появява в цялата си многоликост. Куратор: „100 години в двете ми ръце…“

Венецианското биенале се организира за първи път по инициатива на градския съвет на Венеция, а в началото непосредствено до парка Джардини, където се помещават националните павилиони на биеналето и до днес, е построена голяма оранжерия, която да доставя декоративните растения, нужни за международната изложба тогава… Българската Княгиня Евдокия е сред художниците, които представят страната ни на този международен форум в средата на 20 век, с нейните натюрморти с цветя.

България се е представяла в павилионите на Полша и Югославия, в централния павилион на биеналето и в различни пространства в града. Търсенето на мястото ни в света е един от основните лайтмотиви на цялата история на българските участия във Венеция. През 2011 година Павел Койчев заминава за Венеция с тези малки алтернативни домове.

Цветът на лагуната, цветът на Acqua alta ни обсеби

Снимки: Пламен Петров

Фондът на фондовете ще реинвестира близо 600 млн. лв.

Ресурсът е натрупан от ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020

Фондът на фондовете подписа споразумения за реинвестиране на ресурса по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 (ОПРР) до края на 2031 г. Споразуменията бяха сключени с досегашните фонд мениджъри, управлявали успешно Фондовете за градско развитие (ФГР) по програмата през първия инвестиционен цикъл.

Средствата за реинвестиране представляват постъпления от погасителни вноски и освободени средства по портфейлни гаранции, свързани с финансирането на крайни получатели по ОПРР. Финансирането, предоставено на крайни получатели от ФГР през първия инвестиционен цикъл, приключил в края на 2023 г., включва над 350 млн. лв. публичен ресурс по програмата и близо 230 млн. лв. частен, осигурен от фонд мениджърите.

Съгласно подписаното в края на декември 2023 г. финансово споразумение между Управляващия орган на програмата и Фонд на фондовете, всички възстановени и/или освободени средства по Фондовете за градско развитие следва да се реинвестират до 31.12.2031 г. в нови проекти в съответствие с целите на ОПРР.

Предвидено е досегашната структура на инструмента с финансиране със споделяне на риска и вградени портфейлни гаранции да се запази, като е разширен териториалният обхват и допустимите сектори на подкрепа.

Средствата за реинвестиране по ОПРР ще могат да се инвестират в рамките на 10-те градски общини в България: за Северна България – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна и за Южна България – Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград, както и в 40 средни и по-малки градски общини.

Възстановените средства са със статут на национален ресурс и следва да се реинвестират в съответствие с целите на ОПРР и с приложимите режими на държавни помощи. В тази връзка, освен досегашните допустими дейности и сектори се добавят и други, които също влизат в обхвата на програмата, а именно: образователна, здравна и социална инфраструктура, мерки за енергийна ефективност в сгради и дребно мащабна туристическа инфраструктура, в допълнение на обектите на културното наследство.

Община Ямбол предлага на търг терени за жилища и търговски обекти

0

Община Ямбол обяви терена до паркинга към Етнографския комплекс на улица „Жеко Андреев“ за продажба чрез търг с тайно наддаване. Там може да бъде построена нова жилищна сграда или търговски комплекс. Пространството е разделено на три парцела, съгласно издадените актове за общинска собственост. Единият от тях е 223 кв. м, като началната тръжна цена е 66 900 лв. Вторият, с площ 218 кв. м, се продава при начална тръжна цена 65 400 лв. Най-големият е с площ 543 кв. м и се продава заедно с построената в него едноетажна сграда с мазе от 45 кв.м, при начална тръжна цена от 175 000 лв.

На търг чрез продажба с тайно наддаване е обявен и незастроен поземлен имот с площ от 480 кв. м на ул. „Охрид“ в к-с „Възраждане“. Началната тръжна цена за него е 122 730 лв.

Припомняме, че община Ямбол осигури държавно финансиране за цялостен ремонт на тази улица, върху която никога не е имало някаква настилка, въпреки че от години се използва от множество търговски обекти. Ремонтните дейности скоро ще започнат. По проект на общината е осигурено държавно финансиране и за средства за изграждане на второстепенна улица, свързваща улица „Охрид“ с Обходен път „Юг“.

Обявени на търг за продажба чрез тайно наддаване са и четири общински имота в к-с „Златен рог“, в близост до животинския пазар. Те също за отредени за търговия, услуги или жилищно строителство. В района в момента се извършва цялостна подмяна на водопроводната мрежа, след което предстои общината да положи нов асфалт по изградените улици. Началната тръжна цена, определена от лицензиран оценител, е между 135 и 150 лв. на кв. м за четирите парцела, като тяхната площ е между 763 кв. м и 2019 кв. м.

Община Ямбол продължава да търси инвеститор и за довършването на 5-етажния жилищен блок в к-с „Христо Ботев“ 2, който е построен през 1996 г. в „груб строеж“. Разгънатата застроена площ (РЗП) е 1000 кв. м, а застроената площ на етаж е 197 кв. м, като в сградата има общо 10 апартамента – по 2 апартамента на етаж, заедно с прилежащи мазета и тавански помещения. Определената начална тръжна цена е 373 хиляди лева.

Търговете ще се проведат на 18 декември. Тръжна документация може да се закупи от Центъра за административно обслужване.

Банките кредитират около две трети от имотите с инвестиционна цел

0

Близо 63% от купувачите на жилища с инвестиционна цел в София смятат да теглят банков кредит, за да финансират сделката си. Клиентите, които търсят имот за собствено ползване и планират да прибегнат до външно финансиране, са над 80%. Това сочи проучване за потребителските нагласи на жилищния пазар в столицата, проведено от Forton Homes – звено от консултантската компания Cushman&Wakefield Forton.

Банковото кредитиране у нас продължава активно да движи пазара на жилища. Приоритетно клиентите предпочитат новото строителство пред вторичния пазар, вероятно поради гъвкавостта, която то предлага, коментират анализаторите пред mediapool. Между 71 и 120 кв. м, с две или три спални – така изглежда най-масово търсеният жилищен имот, сочи проучването.

При инвестиционните покупки има търсене на апартаменти предимно с една или две спални. При покупката на жилища за лични нужди 40% от запитаните отговарят, че се интересуват от имот над 120 кв. м с три или повече спални.

Брокери анализират, че купувачите с цел инвестиция разполагат и с по-малки бюджети, поради което търсят по-малки квадратури. Бюджетите им варират от 100 000 до 250 000 евро. Около 30% от клиентите, търсещи имот за собствени нужди имат бюджет до 500 000 евро. Влагат ги в къщи или многостайни апартаменти, сочи проучването.

Електронна платформа за подаване на сигнали за нередности въвежда Община Благоевград

Община Благоевград разработи и внедри иновативна електронна платформа за подаване и обработка на сигнали за нередности, свързани с градската среда.

Системата „СигналИн“ позволява хората бързо и лесно да сигнализират електронно за възникнал проблем, предвидена е и възможност за директно прилагане на снимки от мобилни устройства.

Всеки електронно подаден сигнал се завежда в деловодството на Община Благоевград, а подателят получава имейл с входящ номер, чрез който може да проследи развитието по проблема.

“СигналИн” позволява групиране и видимост на сигналите по категории, райони, квартали и населено място. Системата дава възможност и за мониторинг на броя подадени и обработени сигнали към даден момент.

Новата платформа ще подобри и облекчи комуникацията с гражданите, и ще гарантира по-бързо и ефективно решаване на проблемите в града и малките населени места.

В Лом подмениха 50-годишен водопровод

В Лом подмениха 50-годишен водопровод с нов. По 19-километровото трасе няма да има загуба на вода. Инвестицията е в размер на над 17 милиона лева от държавата.

С пускането в експлоатация на новия гравитачен водопровод от помпената станция в село Добри дол до Лом водоснабдяването значително ще се подобри. До сега се губеше половината от подаваната вода към Лом и няколко села в района.

Новият водопровод свърза помпената станция с водоема в Лом. По този начин ще се намалят авариите, поради които чешмите в Лом и селата оставаха сухи. Изграждането му е финансирано с 14,5 милиона лева без ДДС, които по искане на община Лом бяха осигурени от държавния бюджет за 2024 г.

Проекти за зарядни станции за електромобили могат да получат до 500 000 лв. от ЕК

Министерството на транспорта и съобщенията обяви процедура за изграждане на зарядна инфраструктура за електрически превозни средства по пътищата. Тя предоставя подкрепа на микро, малки и средни предприятия за изграждане на инфраструктурна мрежа за алтернативни горива.

Финансирането е осигурено от Програма „Транспортна свързаност“. Общо 42,4 млн. лева са предвидени за зарядни центрове за електрически превозни средства по основната и широкообхватната пътна Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). Първата обявена процедура е на стойност 10 млн. лв. На база на резултатите от нея впоследствие ще бъдат отворени нови конкурси.

Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за индивидуален проект е в размер до 500 000 лева. Съгласно условията микро- и малките предприятия ще получат най-голяма подкрепа – до 65% от допустимите разходи за изпълнение на проекта.

По TEN-T мрежата следва да бъдат изградени зарядни центрове за леки автомобили с минимална мощност 600 kW и поне 2 зарядни точки с изходяща мощност от 150 kW. Това ще позволи зареждане на електромобил за около 15 минути. По основната TEN-T мрежа зарядните центрове за товарните превозни средства трябва да са с минимална мощност 2 800 kW и с поне 2 зарядни точки с изходяща мощност от 350 kW.

Съгласно условията, проекти на територията на Югозападния регион не са допустими за финансиране, тъй като той е „регион в преход“ и не попада в обхвата на финансиране по Европейския фонд за регионално развитие.

Обнародваха новите цени на проектантските услуги за 2025 г.

В новия брой 102 на Държавен вестник са обнародвани промени в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. Решението за изменение бе взето на заседание на Управителния съвет на КАБ през ноември по предложение на Съвета на РК София-град.

С промените се увеличават часовите ставки за предоставяне на архитектурни услуги, както следва:

– За проектант с пълна проектантска правоспособност от 125 лв. на 200 лв. на час без ДДС;

– За проектант с ограничена проектантска правоспособност от 100 лв. на 162.5 лв. на час без ДДС;

– За технически сътрудник от 62,50 лв. на 100 лв. на час без ДДС.

Започна дългоочакваният ремонт на кюстендилската галерия „Владимир Димитров-Майстора“

В Кюстендил започна чаканият от над 30 години цялостен ремонт на градската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“. Реновирането й ще струва близо 22 млн. лева. Средствата се отпускат от националния бюджет по инвестиционната програма за общински проекти.

Предвижда се превръщане на сградата в съвременен културен център – достоен дом за най-голямата колекция от творби на Майстора.

Галерията е открита през ноември 1972 година. През 1980-а започва разширение и изграждане на нова част на сградата. През 1990 г. обаче реконструкцията е преустановена. С недовършеното крило застроената площ е около 3 000 кв. метра.

Комплексът ще бъде обновен и отвън и вътре, като ремонтните дейности ще продължат 400 дни. През цялото време галерията няма да затваря врати за посетители.

Най-големият извънстоличен търговски парк отвори врати във Велико Търново

Инвестицията в инфраструктурата и новата зона е за над 8 млн. лева

Отвори врати за клиенти новата част на Търговски парк Велико Търново. Инвестицията превръща първия търговски парк у нас, открит още през 2005-а година, в най-големия извънстоличен такъв в цялата страна. Средствата, вложени в новата част и прилежащата инфраструктура на новата зона на търговското средище са за над 8 млн. лева. Изградените площи са над 6000 квадратни метра, седем са новооткритите търговски обекти и брандове.

С новата инвестиция се поставя началото на развитието на изцяло нов градски район, информират от администрацията. Разкрити са и близо 200 нови работни места.

В началото на 2025 започва изграждането и на иновативен тръмплинен парк в старата столица. Той ще е с площ от близо 2 хил.кв. метра и ще предлага възможности за забавление и спорт на децата.