Катедра „Промишлени и аграрни сгради“ към Архитектурния факултет на УАСГ организира научна конференция по повод 100-годишнината от рождението на проф. арх. Методи Писарски.
Събитието е отворено за преподаватели, докторанти, студенти и компании от архитектурно-строителния бранш. То ще се проведе онлайн, на 17 февруари 2022 г., чрез електронната платформа Microsoft Teams.
Конференцията ще се проведе в четири тематични направления:
I. Индустриални територии и индустриални паркове: планиране, управление, поддръжка, опазване и ревитализация.
II. Индустриални сгради, съоръжения и работна среда: проектиране, изграждане, поддръжка, консервация и реставрация.
III. Устойчива архитектура и устойчиво строителство. Енергийна ефективност, здраве и околна среда.
IV. Високи технологии в съвременната архитектура. Иновации в проектирането, строителството и експлоатацията на сградите. Индустрия 4.0.
Формата на участие в конференцията е научен доклад, а участието е безплатно. Всички одобрени доклади ще бъдат включени в сборник с научно рецензиране и присъден ISBN, като научното жури ще информира участниците, които ще представят докладите си на конференцията. Желаещите да участват могат да го направят като попълнят апликационните форми, публикувани в сайта на УАСГ тук. Срокът за изпращане на заявленията с резюмета на доклади е 15 декември 2021 г. Заявилите участие ще получат одобрение до 23 декември.
Проф. арх. Методи Александров Писарски
български архитект и университетски преподавател. Роден е на 29 октомври 1921 г. в село Кондофрей, област Перник. През 1949 г. завършва архитектура в Държавната политехника в София. От 1949 до 1951 г. е главен консултант в „Енергопроект“.
В периода 1968 – 1977 г. е председател на Съюза на архитектите в България, а от 1972 до 1978 г. е заместник-председател на Международния съюз на архитектите. През 1974 г. е избран за професор, а в периода 1971 – 1981 г. е ръководител на катедра „Промишлени и аграрни сгради“ във ВИАС. През 1958 г. участва в проектирането на ТЕЦ „Република“, 1973 г. – ВЕЦ „Момина клисура“, 1975 г. – АЕЦ „Козлодуй“ и др.
