Реформата е с хоризонт 2030 година

Проектът на Национална стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор и Пътната карта за изпълнението ѝ са публикувани за обществено обсъждане. Тя е с хоризонт на изпълнение до 2030 година и посочва приоритетите за стратегическо развитие на сектора.

Проектът е разработен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с участието на всички заинтересовани страни в строителния сектор, във връзка с изпълнение на „Цифрова реформа на българския строителен сектор“ от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

Със Стратегията се предвижда да бъдат осигурени нормативни условия и ИТ инфраструктура за цифрова трансформация на строителния сектор – формати за електронно предаване на строителна документация и инфраструктура за управлението ѝ, в т.ч. съхраняване на документацията и систематизирането ѝ в регистри, интеграция на информационни системи. Предвижда се също създаване на условия за електронно управление на процедурите по завяване, служебно препращане за вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, одобряване и връчване на крайния административен акт, свързан с проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти. Ще бъдат създадени бази данни за устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, кадастър и свлачищни, абразионни и ерозионни процеси на територията на България, а публикуването им и предоставянето им на трети страни ще става по електронен път. Ще се създаде възможност за повишаване на квалификацията на публичния и частния сектор за работа със строително-информационно моделиране (СИМ) ниво 2.

Целта е и участниците в строителния процес от публичния и частния сектор постепенно да преминат в цифров режим на работа СИМ ниво 2, да се създадат условия за предоставяне на качествено образование за прилагане на СИМ в професионалните гимназии за средно техническо образование и висшите училища в областта на строителството, както и за развитие на иновации в строителния сектор.

Осъществяването на цифровата реформа на строителния сектор ще доведе до повишаване на качеството и ефективността на процесите по проектиране, одобряване и изпълнение на строежите, до създаване на възможности за тяхната по-добра поддръжка, удължаване на живота им и по-добро управление на енергийния ресурс. Администрацията ще предоставя комплексни и синхронизирани електронни услуги чрез осигуряване на оперативна съвместимост и автоматизиран обмен на данни и електронни документи.

Реформата е от ключово значение за постигане ангажиментите на България по отношение на Европейска зелена сделка и ще даде възможност за постигане на по-високо качество и по-бързи темпове на строителството, енергийна ефективност, защитена околна среда, достъпни жилища, които ще осигурят по-високо качество на живот. Тя ще повиши конкурентоспособността на българския строителен сектор, ще привлече чуждестранни инвестиции и ще осигури достъп на малките и средни предприятия в сектора до обществените поръчки на държавите членки, ще подобри бизнес средата.

Проектът на Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор и Пътната карта за изпълнението ѝ са публикувани за 30-дневно обсъждане в Портала за обществени консултации, както и в секция „За обществено обсъждане“ на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

До 9 декември 2022 г. общините могат да изпращат бележки и предложения, които да бъдат взети под внимание при подготовката на общото становище на НСОРБ по законопроекта за ВиК. Целта на новия документ е обединяване на всички обществени отношения, свързани със собствеността, изграждането, управлението и контрола на ВиК системите и съоръженията, статута на Асоциациите по ВиК, както и правомощията и собствеността на ВиК операторите.

Посочва се, че законопроектът окончателно е изготвен през септември 2022 г. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но в него са запазени повечето разпоредби във варианта на проект на Закон от 2020 г.

В документа не са отразени предложенията на общините, представени през 2020 г. и свързани с:

• отпадане на задължителното законово окрупняване на обособените територии и запазване правомощията на Общинските съвети като Асоциации по ВиК.

• регламентиране на плавно и поетапно увеличаване на цената в обособените територии.

• промяна на необходимия кворум за провеждане на заседанията на Асоциациите по ВиК и мнозинството за вземане на решения.

• асоциациите по ВиК да приемат, а не само формално да съгласуват Регионални генерални планове за ВиК (Мастер плановете) и Бизнес плановете на ВиК дружествата.

• разписване на нови норми, свързани с отговорността от страна на ВиК операторите, за поддръжка и обновяване на водоснабдителните и канализационните системи на територията на конкретната обособена територия.

Срокът на публичното обсъждане е съкратен от МРРБ, предвид проведените през 2020 г. обществени консултации, както и поради спешността на реформите, които следва да бъдат извършени във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост.

На Портала за обществени консултации е публикуван проектът на нов Закон за водоснабдяване и канализация: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7299

Одобрен е подходът за индексация на разходите за строителство по ОПРР

Допълнителни 64 млн. лв. ще бъдат инвестирани в мерки за подобряване на градската среда и икономическите зони чрез финансови инструменти, изпълнявани от „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева, която е ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Изменението в ОПРР беше одобрено по време на 21-то заседание на Комитета за наблюдение (КН).

По време на форума беше одобрен и предложения от Управляващия орган на програмата подход за индексация на разходите за строително-монтажни работи на договорите за безвъзмездна финансова помощ, попадащи извън обхвата на Методиката за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация. Целта е да се осигури равно третиране на бенефициентите по ОПРР 2014- 2020 г., които попадат извън обхвата на Методиката, и те да бъдат подкрепени с 15% безвъзмездна финансова помощ, в унисон с подхода на УО за тези включени в Методиката. С това решение членовете на Комитета за наблюдение предоставят възможност на бенефициентите на ОПРР 2014-2020 г. да възложат и/или довършат поръчките си по Закона за обществените поръчки по всички договори в изпълнение. Това ще допринесе и за изпълнение на целите и индикаторите на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

По време на заседанието заместник-министър Георгиева направи и пълен преглед на изпълнението по ОПРР, като подчерта добрия напредък, но спомена и за предизвикателствата в сферата на образователна и здравна инфраструктура, както и регионалния туризъм. Тя информира, че е договорен 100% от ресурса по програмата, а разплатените средства са 2,288 млрд. лв. или 73% от бюджета ѝ. „Успоредно с изпълнението на настоящата оперативна програма нашите усилия са насочени и към стартиране на изпълнението на новата Програма „Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г., която беше изпратена за официално одобрение от ЕК на 15 ноември 2022 г.“, допълни Георгиева.