Деветото издание на Националното състезание за креативни умения „Varna Spaghetti Engineering“ ще се проведе на 18 и 19 ноември 2023 г. Организатор и домакин на събитието е катедра „Строителство на сгради и съоръжения“ на ВСУ „Черноризец Храбър“.

Участници в него са 11 ученически отбора от професионалните гимназии по архитектура, строителство и геодезия в страната, които ще правят отваряемите съоръжения от спагети. Варна ще се представи с три отбора, с по два са София и Бургас, а Велико Търново, Пловдив, Шумен – с по един. За първи път ще се включи и отбор от Професионалната гимназия по дървообработване и строителство „Цар Иван Асен II“ от Хасково. Всеки от отборите ще има ментор – студент в специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ на ВСУ.

Отборите ще се състезават в създаването на отваряеми мостове, като задачата им е допълнително усложнена и те не знаят предварително зададеното разстояние между устоите на моста.

По регламент отварянето на моста трябва да става чрез въже, а конструкцията ще бъде изпитана с тежести. Победител ще стане мостът, който понесе най-голям товар или остане неразрушен след натоварването. Журито ще оценява състезателите по три критерия: носимоспособност, икономичност на използваните материали и атрактивност. В екипа влизат представители на КИИП, КСБ, КАБ, проектантска компания Amata&Co и университетски преподаватели.

Националното състезание „Varna Spaghetti Engineering“ е сред най-успешните формати за провокиране на нестандартното мислене и въображение на младите хора в посока архитектура и строителство.

Българският проект по ОПРР взе приза в конкуренция с 228 предложения

Българският проект „Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в културно-образователен център (музей) за съвременно изкуство и библиотека“ спечели специалната награда на публиката в конкурса на Европейската комисия „Regiostars 2023“. Проектът, финансиран по управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., бе една от петте номинации на журито в категорията „Европа по-близо до гражданите“. Призът бе връчен днес на церемония в гр. Острава, Чехия, а българското предложение бе избрано сред 228 проекта на държавите – членки на Европейския съюз.

Проектът на Община Бургас за втора поредна година е финалист в конкурса. Благодарение на инвестицията от ОПРР се осигури пълноценно съхранение и използване на библиотечния фонд на Регионална библиотека „П. К. Яворов“. Общият бюджет е 9,94 млн. лв., като безвъзмездната финансова помощ по оперативната програма е 3,64 млн. лв. Останалите средства са осигурени чрез финансов инструмент от Фонда за градско развитие Юг.

Освен реновация на сградата, по проекта е въведена електронна система за дигитализация на изданията за управление на библиотечния фонд, което позволява ефективното му използване от читателите от всички възрастови групи.

В обновения Център за съвременно изкуство и култура децата, младежите, студентите и гостите на Община Бургас имат възможност за допълнително творческо развитие и образование в областта на изкуствата в съвременни и модерни зали. Те са оборудвани съгласно всички съвременни изисквания за образователни и творчески курсове – писане на книги, създаване на комикси, майсторски арт класове, кръжоци по приложни изкуства и др. Посетителите имат достъп и до най-съвременни високотехнологични форми на изкуството в залата за добавена реалност в 3D пясъчна кутия и интерактивен музей.

Обновените зали на Центъра дават възможност и на бизнеса в община Бургас и региона да организира работни срещи, форуми и различни събития в артистична среда, където се съчетава изкуството, културата и иновацията. Сградата е снабдена и със съоръжения за достъп на хора в неравностойно положение и в риск от социално изключване.

Библиотеката е първата в страната, която работи денонощно.

Дни след местните избори инвеститори и новоизбрани кметове се събират на национална конференция, посветена на развитието на регионите и приноса на бизнеса. Целта е да се търсят работещи модели на взаимодействие между частната инициатива и местната власт. Специално внимание ще бъде отделено на инвестициите в хората и човешкия капитал като ключов фактор за икономическото и социално развитие на общините.

Дискусията ще започне с анализ на Института за пазарна икономика за общините, които се развиват най-бързо в последните години.

Форумът ще покаже успешни примери на големи компании с влияние върху регионалните икономики, както и примери на общини, които последователно работят с инвеститори.

Другият акцент на дискусията са индустриите с принос към перспективите за заетост и задържането на хората в съответния регион.

В конференцията ще се включат новоизбрани кметове и представители на местната власт, както и изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Организатори на събитието са Българската стопанска камара и сдружението на общините.

Зам.-министри представиха програмата пред студенти от УАСГ и Софийския университет

Пред студенти в Университета по архитектура, строителство и геодезия и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж” Ангелина Бонева и зам.-министърът Николай Найденов, служители на МРРБ и други институции обявиха предстоящата стажантска програма на министерството.

Поводът е, че има глад за кадри – и в частния, и в държавния сектор. Пред студентите зам.-министър Найденов обяви актуална информация около кадастъра и отбеляза, че неговата дигитализация е почти приключила. До няколко месеца ще има изцяло нова кадастрална информационна система. Работата в кадастъра изисква много сериозна експертиза. От едната страна стоят геодезистите, от другата страна е администрацията. Регионалният заместник-министър прогнозира, че заради липсата на кадри до няколко години възнагражденията на инженерните и архитектите ще достигнат нивата на тези на програмистите.

Обявено бе, че в Агенция „Пътна инфраструктура“ има много свободни работни места, а средата за работа е много добра. В Института по пътища и мостове, който е част от структурата на АПИ, може да се работи със специализирана техника, да се събират данни за пътищата като качество на настилката, геометрия, изследване, светлоотразителност на знаци, броене на трафика, има лаборатории, работа с географски информационни системи. Предстои и покупка на нови бусове с техника за проверка на качеството на пътищата, посочи той.

Акцентирано бе на нуждата от млади хора, които да въвеждат нови технологии в Националния център за териториално развитие към МРРБ, който се занимава с големите държавни проекти и стратегии, като например морския пространствен план и стратегиите за развитие. „Ако дадем 200 хил. лева на центъра да разпише стратегия, в следващите години по тази стратегия ще се харчат 5 млрд. лева“, обърна внимание зам.-министърът.

Снимка: МРРБ