Министерството на околната среда и водите публикува информация на сайта си за десетте инвазивни чужди вида растения, които представляват най-голяма заплаха в България. Целта е хората, които търсят нови екзотични цветя и храсти за дома или двора, и почитателите на разходките сред природата, да се запознаят с тях и да се въздържат от разпространението им.
Според информацията на МОСВ инвазивните чужди видове растения навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори, обработваеми земи. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.
Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по конкретно:
– загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.;
– намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант;
– разрушаване на инфраструктура – айланта, аморфата и фалопията имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени;
-
някои растения, като амброзия, японски хмел и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).
Десетте инвазивни чужди вида, които представляват най-голяма заплаха в България са Айлант, див орех (Ailanthus altissima), Блатен троскот (Paspalum distichum), Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica), Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia), Многолистен бутрак (Bidens frondosus), Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii), Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa), Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia), Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa) и Ясенолистен клен (Acer negundo).
По тази причина от МОСВ съветват да ограничим разпространението на тези растения, като прилагаме специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях.
