Състезават се 362 обекта, реализирани в 38 европейски страни

Европейската комисия и Fundació Mies van der Rohe обявиха номинираните за Наградата на ЕС за съвременна архитектура за 2024 г. – Mies van der Rohe Awards (EUmies Awards). Наградите ще отличат най-добрите обекти в Европа, завършени между април 2021 г. и май 2023 г. Изданието ще отрази предизвикателствата в контекста на Европейската зелена сделка.

ЦЕЛИТЕ

Основните цели на наградите са да се постигне трансформация на застроената среда в Европа, да се насърчи екологичното, социално и икономическо съзнание чрез архитектура, ландшафтна архитектура, градско планиране и дизайн, както и сътрудничество с други културни области и изкуства.

ЖУРИТО

Журито е с председател Frédéric Druot (Париж/Бордо, а членове са Martin Braathen (Oсло), Pippo Ciorra (Рим), Tinatin Gurgenidze (Тбилиси/Берлин), Adriana Krnáčová (Прага), Sala Makumbundu (Люксембург) и Hrvoje Njiric (Загреб).

От 362 обекта най-много са номинираните от Испания 29, Франция -26 и Германия -21, а 8 са от България:

Офис сграда „МИР“, bureau XII, София

Campus 90 във Варна, E-Arch Studio.

Консервация, реставрация и социализация на Централна минерална баня Банкя, Georgiev Design Studio.

Сградите за етнографската експозиция в културния и туристически комплекс Ченгене скеле, MOTTO architectural studio.

Реновация на улица „Алеко Константинов“ в Бургас, Urbana Architects.

Културен информационен център „Мелницата“ в Кърпачево, Nada.

Частна къща в Созопол, Simple Architecture.

Новата сграда на Карин дом във Варна, unas studio.

ФИНАЛЪТ

През януари 2024 г. ще бъдат обявени 40 избрани обекта. През февруари ще бъдат обявени финалистите, а през април – победителите. През месец май догодина ще се проведе церемонията по награждаването в павилиона на Mies van der Rohe в Барселона. Програмата включва изложби и дебати.

Столична община създаде мострен каталог на открито със стълб за градско обзавеждане, пейки, кошче за отпадъци, както и гранитна настилка. Предложенията за стандартите за градско обзавеждане и градска среда бяха показани от главния архитект на София Здравко Здравков и кмета Йорданка Фандъкова.

И в момента при издаване на разрешение за строеж от главния архитект за нови обекти се следи да са заложени елементите, които са приети. Изработихме и приехме Наредбата за градската среда, с която вече има регламент и стандарти за елементите на градската среда, каза Фандъкова. Приехме стандарти за уличните настилки, за уличните и туристическите табели. София вече има собствен шрифт – SofiaSans.

Със стандарта за настилки въведохме задължителни правила за изграждане на нови и ремонт на съществуващите тротоари, припомни главният архитект. Настилка от паваж с гранитна посипка е задължителна за центъра на града. Такава е поставена по ул. „Солунска“ например, каза Здравков. По думите му целта не е градът да бъде подреден като в казарма, а да има единна визия и разпознаваемост.

Мострите на градска мебел са на различни производители, като предстои Столичният общински съвет да обсъди и одобри въвеждането на единен стандарт за градската мебел.

Над 500 недвижими културни ценности влизат в режим на опазване. Това е един от резултатите от първия етап на Териториалната програма на НИНКН, осъществена в Пловдив, Старинния Несебър, Баня и селата Свежен и Скорците. Увеличението е с 5 пъти в сравнение със средните 100 обекта, които институтът проучва годишно в различни краища на страната. Програмата заменя подхода от 1990-те години насам да се проучват отделни обекти из цялата страна на парче. Проучвания на цели територии с такива задачи и от такъв мащаб се правят за пръв път у нас.

При представянето на резултатите директорът на НИНКН арх. Петър Петров подчерта, че изучаването е дейност на Института с най-голям приоритет, но и с най-голямо забавяне, което Програмата наваксва. Списъкът на недвижимите културни ценности не е актуализиран повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, но информацията за състоянието им не е актуална. За огромната част от тях липсват предписания за опазване, каквото е изискването на Закона за културното наследство. Те ще бъдат създадени в следващата фаза на програмата, за да определят ясни правила при съгласуването на проектите за намеси.

Около 10% от архитектурните образци, проучени в петте населени места, са необратимо унищожени, други 35% са в аварийно състояние. Само 15% са в добро състояние със запазена автентичност. 40% са в добро състояние, но с нарушен исторически облик. Открити са и стотици сгради от първата половина на 20-и век, които притежават ценни качества, но още не са проучени. Само в Пловдив те са 608.