Започва процедура по изготвяне на проект за разширяване на гранично контролно-пропускателен пункт „Малко Търново“. За това се договориха отговорните за целта институции на среща при премиера Димитър Главчев. На нея присъстваха министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова-Касабова, министърът на околната среда и водите Петър Димитров, заместник-министър на финансите Стефан Белчев, директорът на агенция „Митници“ Георги Димов, председателят на УС на АПИ инж. Йордан Вълчев, както и кметът на община Малко Търново Илиян Янчев.

Кметът благодари за бързата реакция на държавата и готовността на всички ресорни институции да съдействат за разширението на пункта с цел облекчаване на трафика. Илиян Янчев запозна присъстващите с необходимостта от модернизирането на пункта, който е важен транспортен коридор между България и Турция. Едновременно с това международният път Е-87 се явява и свързващ ГКПП „Дуранкулак“ на българо-румънската граница с ГКПП „Малко Търново“ по протежение на черноморското крайбрежие.

До няколко дни предстои агенция „Митници“ да изготви техническа спецификация на проекта за разширяването на пункт „Малко Търново“ и процедурата да бъде задвижена приоритетно по ресорните институции.

Сдружение с нестопанска цел „Алианс за висока строителна култура“ (АВСК) организира международна конференция на тема „Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена жизнена среда“, която се проведе на 8 май в зала „Васил Левски“ на хотел Hyatt Regency Sofia. Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха проблемите пред регулираните професии архитект и инженер в строителството по пътя към хармонична среда на живот.

Какви са предизвикателствата пред архитектите и инженерите в Европа, за да бъде гарантирано качество на средата? Как германските архитекти надграждат професионалните си умения? Как успяха държави от бившия социалистически лагер да заемат челни позиции по отношение на високата строителна култура? Това са част от въпросите, които бяха дискутирани на конференцията от архитекти, инженери, адвокати по строително право.

След обстоен анализ на проблемите, които възпрепятстват в България да бъде създавана качествена застроена среда и зависят от работата на архитектите и инженерите, бяха откроени три становища:

• Не може да има качествени строежи, когато архитектите и инженерите биват изключвани от процеса на създаване на сгради още на фаза строително разрешение. Още по-порочен е случаят, когато чрез „инженеринг“ те биват подчинявани на строителите. В Европа над 2/3 от труда на архитектите и инженерите е съсредоточен след като се получи строителното разрешение, а именно във фазите на детайлизиране на проектите, на избор на най-добър строител и на постоянен контрол на качеството на изпълнението до ключ.

• Не може да бъде разчитано, че в съвременните условия на бързо развиващи се строителни технологии и все повече нови материали, една интердисциплинарна професия, като архитектурната, може да бъде качествено овладяна само за 5г. университетско образование, без то да бъде постоянно надграждано чрез широкоспектърно продължаващо обучение.

• Не може да бъде гарантирано качество на застроената среда, ако квалифицираните за това участници в процеса не поемат носенето на отговорностите за него и не бъде сложен край на порочните практики на колективната безотговорност и проверки на проверките, които я размиват. Когато потребителите претърпят щети от некачествено свършена работа, липсва работещ правен механизъм те да потърсят правата си и професионалистите да понесат отговорността от своите грешки. Вместо това, те плащат сметката отново и отново.

В дискусионния панел бяха поставени въпроси за границата между частния и обществения интерес при постигане на хармонична жизнена среда, мнението на потребителите при решаване на законодателни въпроси за подобряване на жизнената среда в населените места, как в България професиите „инженер“ и „архитект“ да спечелят общественото доверие и важно ли е доверието към тях за просперитета на сектор „Строителство“.
В конференцията участваха присъствено и онлайн над 250 архитекти, инженери, представители на местните власти, на браншови и неправителствени организации, студенти.