През последните две десетилетия големите слънчеви масиви се превръщат във все по-често срещана гледка по света. Слънчевото оборудване има дълг живот повече от 30 години, но идва време да се помисли за неговото рециклиране след жизнения му цикъл. Прогнозите са, че след като започне да излиза от употреба годишно ще генерира около 10 милиона метрични тона отпадъци по целия свят до 2050, което е породено от бързия растеж на слънчевите инсталации от 2010 г.
Какви са реалностите на тази екосистема за рециклиране днес?
Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) най-малко 85-90% от теглото на слънчевия панел (по-специално алуминий и стъкло) могат лесно да бъдат рециклирани от традиционно съоръжение за рециклиране.
Очакваните фотоволтаични отпадъци през 2030 г. биха генерирали 60 милиона долара за възстановяване на суровини само в САЩ. До 2050 г. американските оператори на пазара могат да спечелят 2 милиарда долара. Тези прогнози не включват никакви разпоредби или стимули за потребителите, които биха могли да бъдат въведени в закон. Но предизвикателствата за рециклиране също предстоят. Разходите за рециклиране на този материал са твърде непосилни. Днес просто няма достатъчно обем за постигане на икономии от мащаба.
Редица предприятия обаче инвестират ресурси с убеждението, че иновациите могат да доведат до ефективност. Има вече американски производител на тънкослойни модули със съоръжение за рециклиране на място. Компанията има програма за връщане, при която клиентите плащат за рециклиране на материали.
Европейското законодателство за ОЕЕО беше изменено, за да включи фотоволтаични модули през 2012 г., което задължава PV компаниите да събират и рециклират своите EOL продукти, както и да гарантира финансовото бъдеще на управлението на фотоволтаични отпадъци.
И все пак трябва да се предприемат още повече действия, за да се гарантира, че са налице процеси за извличане на икономическите предимства на бъдещото рециклиране.
