Home Блог Страница 258

Младежи ще изграждат пътека за планинско колоездене във Велики Преслав

Проект на Open Space Foundation 2024 цели да помогне на младежи от Велики Преслав да изградят пътека за планинско колоездене в района. За това фондацията събира екип от младежи, които да се включат в инициативата. В нея могат да участват хора от 18 до 29 години както България, така и от други държави в ЕС. Освен проектиране и изграждане на трасето и вело пътеката, участниците ще обменят опит в поддръжка и ремонт на велосипеди за планинско колоездене. Срокът за кандидатстване по проекта е до 1 март, а дейностите по изграждане на трасето ще са от 15 април до 30 май.

Подробности за участие тук.

Ремонтират спирки в столичния район „Студентски“

0

До 1 март трябва да приключи ремонтът на спирките на градския транспорт в столичния район „Студентски“. Дейностите са част от договора за поддръжка на уличната мрежа, съобщават от местната администрация. Ремонтирани ще бъдат: спирка № 1740 (Технически университет-София) и спирка № 0617 (пред Лесотехнически университет).

„Възможно е в участъците около двете спирки да има временни затруднения за придвижването на пешеходци“, посочват от районната администрация. След приключване на дейностите, започват строително-ремонтни работи по източния тротоар на бул. „Св. Климент Охридски“, в участъка от ул. „Трайко Станоев“ до ул. „Софийско поле“ (спирка на МГТ №0614- срещу Лесотехнически университет). „С цел безпрепятственото и бързо извършване на предвидените дейности, молим да не паркирате моторни превозни средства в близост до упоменатите участъци!“, апелират от общината.

Русе – топ дестинация за туристи, Банско – най-посещаван сред зимните курорти

През 2023 г. най-голямо повишение на туристопотока в традиционните градски дестинации отбелязва Русе. Това показват данните на Единната система за туристическа информация. С малко над 19% повече са туристите, посетили дунавския град през миналата година в сравнение с 2022 г. Пловдив е посрещнал със 17,5% повече туристи. След това по рейтинг се нареждат Велико Търново, Плевен, Варна, София и Бургас.

Смолян и Чепеларе отчитат ръст от 10% при туристическите регистрации в общините с развит ски туризъм за периода от началото на декември до края на януари. Най-посещавана от зимните курорти е община Банско, следвана от Самоков.

Отчита се сериозен ръст на италианските туристи у нас – над 30%. Толкова е и увеличението при турските туристи през януари. По-малък е ръстът при туристите от Северна Македония. През 2023 година най-много нощувки в хотелите в страната са регистрирали българските туристи – над 5 млн. Следват посетителите от Румъния, Полша, Германия и Великобритания.

Село Слънчево: Единственото място за индустриална зона на Варна

Община Варна е с ограничена територия и с. Слънчево е единственото място със свободна площ от 4500 дка в региона, което е подходящо за индустриална зона. До една година може да започне изграждането й, информират от администрацията в града. Теренът е държавна територия – горски фонд, на който предстои смяна на статута. Направен е анализ и предвид приемането на Общия устройствен план на Аксаково, през тази година може да започне подготовка на процеса, а през 2025 година да започне реалното изграждане на зоната.

Въпреки, че селото се намира на територията на Община Аксаково, зоната е пряко свързана с Варна от гледна точка на логистика, инфраструктура, работни места и човешки ресурс. Академичният капацитет на града също би допринесъл за развитието й, считат от екипа на кмета на Варна.

Според министър Богдан Богданов индустриалната зона може да се изгради съвместно между Община Варна, Община Аксаково и Национална компания „Индустриални зони“. По думите му върху част от терена ще бъде изграден агро хъб, който да е притегателен център за производства в хранително-вкусова промишленост. Останалите около 3000 дка ще бъдат насочени към индустрии с висока добавена стойност.

Несебър става част от международен туристически проект

Община Несебър започва работа по нов туристически проект – „TOURAL“, който се изпълнява в рамките на Програма „Хоризонт Европа“ с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Общият бюджет на проекта е 2 999 927 евро. Продължителността му е 36 месеца и в него участват 20 партньори от Гърция, България, Румъния, Италия, Хърватия, Албания, Франция, Турция и Украйна.

Проектът „TOURAL“ се фокусира върху културния и творчески туризъм като двигател за устойчиво развитие. Той предлага модел за насърчаване на туризма в участващите региони, разкривайки техния потенциал. Същевременно отдава значение на изискванията на Плана за преход на туризма в ЕС.

В рамките на проекта се разработва модел за подпомагане на туристическото развитие на база неразработения потенциал на отдалечените и селските райони. Тези места демонстрират широко разнообразие от преимущества и същевременно са изправени пред специфични предизвикателства, основното от които е диверсификацията на икономическите дейности извън традиционните сектори: земеделие, горско и селско стопанство. Туризмът може да се превърне в стабилна опора за икономическото развитие на селските и отдалечени райони. Община Несебър ще тества пилотно разработените модели.

Инж. Илиян Терзиев: С 1/3 намаля продукцията на строителния бранш

Икономическият отчет на Камарата на строителите за 9-месечието на миналата година показва, че продукцията на строителния бранш е намаляла с 1/3, съобщи за БНР председателят на КСБ инж. Илиян Терзиев.

„Има ръст по отношение на числата. Но като обем на строителство нещата са много по-малки. Общата продукция, която произвеждаше строителният бранш преди ковид кризата и тази с материалите, беше от порядъка на около 22 млрд. В момента тя е около 14-15 млрд. Като стойност има едно намаление от порядъка на 30-40%, а като ръст на цените е близо 30-40% нагоре. Това означава, че брутно в продукция става дума за намаление около 40% на строителния продукт за България“, анализира Терзиев.

Според него това може да бъде обяснено с инфлацията, защото цените на строителните материали и на труда са се вдигнали с 30-40%, а общият обем на строителната продукция се е вдигнал само с 12%.

По думите му жилищното строителство бележи ръст. И цената на единица продукт се вдигна с около 50%, което идва от цената за материали и труд, добави инж. Терзиев.

Той посочи, че една от причините в България да намалява постоянно строителството като обем е заминаването на голяма част от българските добри работници за чужбина. Според него е много трудно да се докарат работници от чужбина за работа у нас. Това обаче, по думите му, е приоритет.

Сливат НАП и Митниците в единна приходна агенция

Министерството на финансите започва работа по създаване на единна приходна агенция. Предвижда се тя да обедини Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.

Във връзка с преструктурирането финансовият министър Асен Василев, съгласувано с премиера акад. Николай Денков, днес назначи досегашният директор на Агенция „Митници“ Павел Тонев за свой съветник. Той ще подпомага работата по създаването на единната приходна агенция. Директор на Агенция „Митници“ пък става досегашният заместник изпълнителен директор на ведомството Петя Банкова.

Министерството на финансите отбелязва, че единните приходни агенции водят до по-ефективно администриране на приходите. В Европейския съюз такива са въведени в Дания, Естония, Ирландия, Испания, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Унгария. Единни приходни агенции функционират също в САЩ и Великобритания.

С друга заповед министърът на финансите назначи Илка Димова за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция. Смяната в ръководството на АДФИ цели да се оптимизира работата на агенцията, така че процесите па извършване на финансовите инспекции да отговорят на най-добрите европейски практики.

Илка Димова е магистър по международни икономически отношения и има дългогодишен управленски опит във водещи финансови институции в страната. Досегашният директор на АДФИ Стефан Белчев се връща в системата на Министерството на финансите.

До 2026 година: Пускат нови 8 влака в софийското метро

Нови 8 влака ще возят пътниците в софийското метро през 2026 г. Те ще бъдат произведени от един от най-големите европейски индустриални конгломерати – „Шкода”, съобщиха от пресцентъра на Столична община. Плановете са новите влакове да влязат в експлоатация по линии 1, 2 и 4. Целта е да се намалят интервалите на движение предвид нарастването на пътникопотока през последните 2 години. Очаква се след пускането на новата метростанция да могат да се обслужват над 8 000 пътници от трите жп направления в западна посока.

На 24 ноември 2023 г. е одобрен проектът на влаковете. Предвижда се до края на януари 2025 г. да бъдат готови осемте коша на мотрисите. Първият влак ще бъде готов през юли 2025 г., вторият – през август, третият – през ноември, а последният осми влак трябва да бъде приет през март 2026 г., съобщиха от „Метрополитен”.

Договорът за изработването и доставката на 8 влака „Шкода” между Столичната община и чешкия конгломерат бе подписан на 13 юли м.г., а на 20 септември влезе в сила с официалния старт на споразумението. Чехите имат 3 години срок за изработка и до 20 септември 2026 г. мотрисите трябва да са доставени и готови да возят пътници.

Ще има места за хора с увреждания и велосипеди. Максималната скорост, която ще развиват, е 90 км/ч.

Стойността на поръчката е 134 млн. лева. Досега са платени 30% аванс и 10% за проектиране чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 с безвъзмездна финансова помощ от Кохезионния фонд на ЕС. За останалата сума „Метрополитен” кандидатства по ОП „Развитие на регионите”.

Напролет започва реконструкция на пречиствателната станция на „Ясна поляна“

0

Дългоочакваната реконструкция на пречиствателната станция на язовир „Ясна поляна“, който захранва с вода повечето общини по Южното Черноморие, ще започне до началото на април. Това съобщи пред БНР областният управител на Бургас Пламен Янев.

Проектът за авариен ремонт на филтърното и помпеното стъпало на пречиствателната станция е на стойност 20 милиона лева с ДДС. По проекта вече са избрани фирмата изпълнител, както и фирмите за инвеститорски и строителен контрол. Предстои те да внесат гаранции за изпълнението.

5 фирми и 2 консорциума кандидатстваха за изпълнението на проекта. Процедурата беше възложена на Областната управа в Бургас, но тя като възложител не е участвала в изготвянето на проектите. Въпреки забавената аварийна реконструкция на пречиствателната станция на язовир „Ясна поляна“, към момента всичко върви по план и процедурите вече са приключили, заяви Пламен Янев. Той уточни, че в момента се събират необходимите документи, след което ще се пристъпи към сключване на договорите и начало на работата.

Първият етап от ремонтните работи по пречиствателната станция започна през миналото лято. Тази година ще бъдат подменени филтърното и помпеното стъпало на съоръжението, защото срокът за изпълнение на проекта е 9 месеца.

Цялостната реконструкция трябва да приключи в края на следващата година.

На 20 февруари: Пускат движението през тунел „Железница“

Съоръжението е с дължина около 2 километра

На 20 февруари ще бъде пуснато движението през тунел „Железница“ на магистрала „Струма“, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съоръжението е с дължина около 2 км и е най-дългият тунелен участък изграждан досега у нас. Заедно с отсечките преди и след него в експлоатация се въвеждат 5 км автомагистрален път.

Тунелът е с две отделни тръби за движение. Има всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и др.

Между тръбите са изградени четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които ще могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. Тунелът е изграден по нов австрийски метод. На денонощие са прокопавани около метър и половина във всяка тръба и веднага след това е изграждана първичната облицовка с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери.

Тунел „Железница“ е изграден от Консорциум „АМ Струма тунел 2018“, в който участват: „Джи Пи Груп“ АД, „Глобал Кънстръкшън“ ООД и „Виа План“ ЕООД. Стойността на договора е 215,362 млн. лв. без ДДС.