Представители на малки и средни предприятия от пограничния регион между България и Гърция могат да се включат в състава на Комитета за наблюдение на програмата за териториално сътрудничество Interreg VI A Гърция – България 2021-2027 г. Националният орган обяви покана към представителите на бизнеса, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Лицата, желаещи да участват в избора, трябва да са регистрирани или да имат седалище/клон в допустимата програмна област на програмата -oбластите Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград на територията на Република България и регионите Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес за територията на Република Гърция.

Те трябва да са действащи и активно осъществяващи целите си не по-малко от 2 години към момента на подаване на заявлението за участие в процедурата за избор. Сред изискванията са и да притежават опит в разработването/изпълнението/мониторинга или оценката на поне една стратегия/програма/политика или на поне един проект, финансирани със средства от Европейския съюз.

В срок до 20.01.2023 г. всяко заинтересовано малко или средно предприятие може да подаде заявление за участие по програмата. То се изготвя по образеца съгласно Приложение № 1 към настоящата покана и се подава до Министерството на регионалното развитие и благоустройството на адрес: гр. София 1202, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 17-19 или на електронна поща: e-mrrb@mrrb.government.bg и na-gr-bg@mrrb.government.bg.

Към писменото заявление се прилагат списък с описание на изпълняваните проекти, програми и/или дейности, които доказват опит в разработването/изпълнението/мониторинга или оценката на стратегии/програми/политики или на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, декларация за обстоятелствата и декларация за лични данни.

В срок до 5 работни дни след изтичане на срока за подаване на заявления, ръководителят на Националния орган уведомява лицата, отговарящи на критериите, и ги кани за излъчат един титуляр и до двама заместници като представители. В срок до 5 работни дни от получаването на уведомлението, представителите на малките и средни предприятия уведомяват писмено ръководителя на Националния орган за излъчените представители, като предоставят информация за техните три имена, организация, телефон за контакт и електронна поща и доказателства за общото им одобрение.

Българската столица е на трето място на Стария континент по отношение на възможностите за луксозен уелнес туризъм, непосредствено след Барселона и Цюрих, сочи проучване на компанията „Оу Ви Оу нетуърк“ (OVO Network), която управлява онлайн портал за отдаване под наем на недвижими имоти.

В класацията се отчита наличието на ресторанти със звезди „Мишлен“, на хотели с категория „5 звезди“ и луксозни спа центрове. Те са съотнесени към броя на туристите, които ги посещават, както и нивото на „сигурност и лукс“ в градовете, определяни като най-популярни туристически дестинации. На тази база са селектирани най-елитните ваканционни дестинации за 2023 г.

Данните от изследването показват, че София се гордее с впечатляващите 83 спа центъра с 4 и повече звезди, което означава, че на 1 милион туристи се падат по 60 луксозни спа центъра. Според авторите на проучването това е повече от два пъти над средното равнище за включените градове.

Национална енергийна стратегия за следващите 30 години ще бъде представена в Министерството на енергетиката днес. Тя ще бъде подложена на широко обществено обсъждане, ще бъдат поканени профсъюзи, браншови организации, представители на парламентарната комисия по енергетика. Това обяви служебният министър на енергетиката Росен Христов пред БНР.

Намеренията на служебното правителство са тази стратегия да бъде внесена в Народното събрание. Ако този парламент приеме стратегията, това ще бъде гаранция, че енергетиката ще продължи да се развива по ясен план, какъвто и да е съставът на един следващ кабинет или Народно събрание, обясни Росен Христов.

България да продължи да развива ядрената си енергетика – това е една от идеите на енергийното ведомство. Министърът коментира решението на Народното събрание от тази седмица за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“. Нашата стратегия до 2050 година предвижда да се построят четири нови ядрени блока, каза Росен Христов. Два от тях ще са заместващи на пети и шести блок, които поетапно ще бъдат изведени от експлоатация. Предвижда се да имаме четири блока, а не два. Като се изведат от експлоатация и въглищните централи, на страната ще са ѝ необходими базови мощности, защото възобновяемите източници не могат да играят тази важна роля, обясни енергийният министър.

Според него България трябва да вземе кардинално решение дали да развива ядрената енергетика или не. Той е на мнение, че страната може и трябва да инвестира в развитието на ядрената енергетика, защото имаме значителен опит в тази сфера. Едно такова развитие би позволило да утвърдим нашите позиции на енергийната карта на Европа, добави Христов. По думите му в момента себестойността на енергията, произвеждана от атомните ни електроцентрали е най-ниска.

Важно е проектите в енергетиката, които сега са започнати, да бъдат продължени. Ако сега се приеме стратегията, това ще означава, че какъвто и да е следващият парламент, развитието в една посока ще продължи, каза енергийният министър. По думите му тази стратегия ще помогне и при преговорите по Плана за възстановяване и устойчивост.