Стойността й за деветмесечието на т.г. е 10,6 млрд. лв.

Започналият през 2021 г. спад в произведената строителна продукция продължава с още 8,2 на сто през деветмесечието на тази година спрямо същия период на м.г. Това сочи новият Икономически отчет на строителния сектор на Камарата на строителите в България. По предварителни данни на НСИ произведената през деветмесечието на тази година строителна продукция е на обща стойност 10,6 млрд. лв. като от нея за 6 милиарда лв. е сградното строителство /жилищно и нежилищно/, а за останалите 4,6 млрд. лв. – инженерното /ВиК, жп, пътна, енергийна инфраструктура/. За сравнение за деветмесечието на 2020 г., след която започва спадът, продукцията е била за над 4 млрд. лв. повече – 14,8 млрд. лв. /виж таблицата/.

„Данните са изключително тревожни, при това не отчитат реалната инфлация. Те са резултат от липсата на индексация на договорите с публични възложители, а никой не поставя под съмнение скока в цените на строителните материали“, коментира председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. „Да, служебното правителство прие методика, но липсата на единни указания за прилагането й позволява разностранни интерпретации от отделни възложители“, каза още той. „Държавата трябва да разбере, че има интерес от стабилен и работещ строителен отрасъл, който внася данъци и осигуровки в хазната, с които да се правят социални политики. Затова е необходимо да се предвидят средства в бюджета за индексация и да се изработят единни указания за прилагане на методиката, за да стане тя работеща“, добави инж. Терзиев.

За деветмесечието на т.г. се отчита ръст от 14,7% в броя и 136,5% в стойността на обявените обществени поръчки за строителство. Но има спад в сключените договори след проведени търгове – 15,2 % спад в броя и 20,1 % спад в стойността им.

По предварителни данни на БНБ към 18 ноември т.г., преките чуждестранни инвестиции за деветмесечието на 2022 г. в строителството са с отрицателна стойност и възлизат на – 58,2 млн. евро, като спрямо същия период на миналата година са намалели с 33,7 млн. евро /137,6%/.

Продукция на предприятията от строителството, млн. лв.

Деветмесечие 2012 г. – Деветмесечие 2022*г.

Рязък спад на оптимизма в навечерието на 2023-а година сред българите, отчитат социолози. В края на 2022 бележим срив от 20 процентни пункта, в сравнение с миналия декември. Това показва последното социологическо проучване агенция „Алфа рисърч“, което изследва оценката на българите за годината и очакванията за Новата 2023-та.

Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата НАДЕЖДА, 24% – ТРЕВОГА 21% – ОПТИМИЗЪМ, 7% – СТРАХ.

Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво за перспективите пред света са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм – 58% очакват 2023 г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие.

64% са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.

Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% – да се увеличат доходите и жизнения стандарт.

Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 1 – 13 декември 2022г., сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.