Строителният материал е поскъпнал със 70% от ноември 2021 г.

Камарата на строителите в България (КСБ) сезира министър-председателя Гълъб Донев, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите за неоснователно завишение на цената на цимента и настоява за проверка за спекула. Строителни компании са сигнализирали браншовата организация за безпрецедентно увеличение на стойността му с нови 24 лв. на тон от началото на март 2023 г., за което „не може да се твърди, че е вследствие на динамични пазарни процеси“. Така от ноември 2021 г. повишението в цената на цимента е 84 лева на тон или 70%.

КСБ настоява институциите по компетентност да извършат проверки на пазарите за спекула при цените на цимента и производните му продукти, отчитайки всички външни и вътрешни фактори, оказващи влияние върху пазара у нас, както и да бъдат наложени санкции на нелоялните търговци.

„До момента строителните компании считаха цените на цимента за основателно повишени вследствие на нормални икономически процеси, свързани с високото ниво на инфлация. Това е всеобщо известен факт и необходимостта от отчитането му бе отразено и в последните изменения и допълнения на ЗОП. След последното информирано увеличение от март 2023 г. обаче, с което цените на цимента се вдигат с нови 24 лева за тон, не считаме за основателни посочените причини за повишени производствени и логистични разходи. През последните месеци се наблюдава стабилизиране на пазара и устойчивост на цените на природния газ и ел. енергията, които са основен разход за производството на цимент“, се казва в писмото.

Според КСБ търговската надценка на цимента е прекомерно висока и е налице нелоялна търговска практика, която оказва неблагоприятно влияние на строителните компании в изпълнението на вече сключени договори за строителство по обществени поръчки, както и натоварва допълнително държавния бюджет в условията на частична индексация и липсващи единни правила за прилагане на методиката за нея по договорите с публични възложители. Застрашава се също приносът на строителния сектор върху икономическото възстановяване на страната и се оскъпява процесът на финансиране на строително-монтажни работи.

Целият текст на писмото – в следния линк:

https://ksb.bg/wp-content/uploads/2023/02/20230223134219.pdf

Без план за повишаване на уменията зеленият и цифровият преходи в ЕС могат да бъдат провалени

2023 г. e Европейска година на уменията и в тази връзка в Европейския комитет на регионите се състоя дебат по въпросите на заетостта и реализацията. Пред комисаря по заетостта и социалните права Никола Шмит представителите на европейските региони и градове споделиха тревогата си, че без мащабни планове за повишаване на уменията и социално сближаване, зеленият и цифровият преход могат да се провалят.

Двете важни трансформации поставят нови изисквания към уменията на служителите и цялостно променят пазара на труда и цели сектори на икономиката. Например, декарбонизацията в автомобилния транспорт ще окаже значителен ефект върху изискванията за качеството на специалистите в автомобилната промишленост и индустрията. За да се гарантират доставките се изискват спешни мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация на 2,4 милиона работници в Европа до 2030 г. Различията в степента на преквалификация и темповете, с които тя се извършва, могат да доведат до задълбочаване на териториалните различия.

Комитетът на регионите напълно подкрепя усилията на ЕК за справяне с тези предизвикателства, включително механизма за насърчаване на таланти, който беше представен през януари. Комитетът призовава да се обърне специално внимание на ролята, която местните и регионалните власти играят в развитието на уменията и необходимостта от финансовата им подкрепа за постигане на целите на ЕС.

Нужна е нова ориентация на Европа към образованието. Програмите за умения не са разход, те са инвестиция, категорични са участниците във форума. Съгласно Пакта за умения компаниите трябва се ангажират да обучават голям брой хора и в дълъг период от време да провеждат нови курсове.

От 1-ви март 2023 г. Фонд ФЛАГ стартира набирането на проектни предложения за финансиране на допустими проекти чрез Българска инвестиционна и координационна платформа за градско развитие – втори етап, финансирана от Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Фонд ФЛАГ.

На разположение на общините ще бъдат около 160 млн. лв. за проекти, които са свързани с прехода към енергийна независимост чрез ВЕИ, проекти за енергийна ефективност в публичните сгради, уличното осветление, екологичен транспорт и др. Допустимите крайни получатели са общини, общински, държавни и други дружества, които представят публични услуги на територията на България.

Допустимите сектори на инвестиция включват:

подобряване на градските зелени площи и откритите обществени пространства,

подобряване на устойчивия градски транспорт,

обновяване и реконструкция на обществени сгради вкл. енергийна ефективност (вкл. образователна, здравна инфраструктура, административни сгради и др.)

подобряване на дребномащабна основна общинска инфраструктура (улична мрежа, ВиК инфраструктура и др.)

мерки за приспособяване към изменението на климата,

интегрирани действия за възстановяване на градовете, базирани на конкретна област.

Акцент на Платформата са инвестиции в посока зелени, умни и иновативни градове, с дял на проекти за енергийна ефективност, мобилност, кръгова икономика и др. Допустимите за финансиране инвестиционни разходи включват: проучвания и проектиране; СМР и надзор; придобиване на обзавеждане и оборудване, софтуер, инсталация и др.; разходи за управление, разходи за невъзстановим ДДС и др.

Финансирането, предоставено на крайните получатели, може да е с максимален размер на индивидуален проект до 25 млн. евро и максимален срок на заема до 20 години. Няма минимален срок за погасяване, в срока за усвояване може да бъде включен гратисен период до 36 месеца. За обезпечение на кредитите ФЛАГ приема залог върху собствени приходи и/или други активи.

Резултатите от финансирането на допустими проекти през първия етап на Платформата вече са налице. Реновираната минерална баня в село Ягода беше включена във видеото, представящо резултатите на групата на ЕИБ в България за периода 2018-2022 г. като един от добрите примери за градско развитие, осъществен чрез Платформата.

Платформата има за цел да подкрепя проекти за инвестиции в градско възстановяване и рехабилитация в градовете в България по допълващ начин към Фондовете за градско развитие по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., както и да финансира дейности, които са недопустими за финансиране по смисъла на Оперативните програми, но представляват интегрирана част от инвестиционните проекти. Основeн фокус на втория етап на Платформата е подпомагането и насърчаването на по-интензивната зелена трансформация на българските региони.