Постъпленията нарастват с близо 40% спрямо година по-рано

Над 807 млн. лв. са приходите от пътни такси през 2023 г., информират от Агенция „Пътна инфраструктура“. От тях 270,4 млн. лв. са от е-винетки, а над 505 млн. лв. от тол. От контролната дейност – наложени компенсаторни такси и актове за установяване на административни нарушения, са около 31 млн. лв. Събраните от Националното тол управление приходи, които постъпват по сметка в републиканския бюджет, са с около 40% повече спрямо 2022 г. Планираните приходи за 2024 г. са около 916 млн. лв.

През 2023 г. приходи от е-винетки и тол са 775 млн. лв. такси, а година по-рано сумата е била около 553 млн. лв. Ръстът е показателен за ефективната работа на системата с цел повишаване на събираемостта на таксите за ползване на пътищата от републиканската пътна мрежа.

През изминалата година са продадени близо 6,3 милиона е-винетки. Най-предпочитани от шофьорите на леки коли са годишните и седмичните. От всички продадени, годишните са над 2,3 милиона, а седмичните – над 2,4 милиона. Следват месечните – около 751 хиляди, уикенд винетките – над 612 хиляди, и тримесечните – над 95 хиляди броя. Още над 225 000 собственици на пътни превозни средства са получили безплатна е-винетки, предоставена чрез Агенцията за социално подпомагане.

На интернет страницата www.bgtoll.bg от бутона „Проверка на винетка“, след въвеждане на регистрационния номер на автомобила и държавата, в която е регистриран, всеки шофьор може да получи информация за крайния срок на електронната винетка, независимо откъде е купена. Статусът може да е „активен“, „с изтекъл срок“ или „неизползван“ в случаите, когато винетката се взима с отложен старт до 30 дни от началната дата на валидност.

Над 619 млн. лв. са инвестирани за развитието и разкриване на потенциала на пограничните населени места и региони на България по 12-те програми за териториално сътрудничество за периода 2014-2020 г., управлявани от Министерството на регионалното развитие благоустройството. Одобрени и финансирани са общо 833 проекта, по-голяма част от които са успешно изпълнени и приключени до крайния срок на програмите – 31.12.2023 г. Малко на брой задания все още са в процес на реализация, като няма риск от загуба на средства, тъй като всяка от програмите е окончателно изпълнена на над 95%, отчитат от управляващите секретариати.

Най-много – общо 172, са завършените проекти по програма ИНТЕРРЕГ Румъния – България, чрез които в Северна България са вложени близо 259 млн. лв. По инициативата ИНТЕРРЕГ Гърция – България са реализирани 133 проекта в областите Смолян, Кърджали, Благоевград и Хасково, осигурявайки инвестиции за над 125 млн. лв. По програмата за сътрудничество между България и Сърбия са реализирани 110 проекта за близо 69 млн. лв., 109 са изпълнените задания в граничните зони на България и Турция за над 61 млн. лв. Между България и Република Северна Македония са реализирани 78 проекта за близо 39 млн. лв. Още 231 проекта за над 66 млн. лв. са изпълнени по програмите за териториално сътрудничество, в които България участва през предходния програмен период – „Балкани – Средиземно море“, „Дунав“, „Черноморски басейн“, ИНТЕРРЕГ Европа и УРБАКТ III.

Значителна част от европейските инвестиции по програмите са насочени към разкриване на туристически и природни забележителности, културни и религиозни обекти с цел развитие на туризма.

Световната банка ще предостави консултантска подкрепа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез споделяне на най-добри световни практики и идеи за интегрирани регионални инвестиции. Споразумение за това бе подписано от министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков и Лeсе Мелгард – постоянен представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия.

През следващите 30 месеца екип от експерти на Световната банка ще работи с различни заинтересовани страни на регионално и централно ниво, за да повиши знанието и осведомеността за реализирането на интегрирани регионални инвестиции. Предвижда се банката да предостави програма за изграждане на капацитет за изпълнение на тези инвестиции с цел подобряване качеството на съществуващите стратегии, планове и проекти. Експертите ще споделят опит и примери за най-добри практики и изграждане на партньорства с българските си колеги.

„Създаваме иновативен подход в регионалното развитие. Не отделните региони и общини да търсят експертиза в София, например или в международните финансови институции, а сега експертизата отива на място – на терен, при хората, при техните инвестиционни нужди“, каза по време на подписването министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. По думите му това ще бъде изключително полезно за хората, особено в година, в която се очаква голям обем инвестиции.

„Интегрираното развитие в България изисква всеобхватни партньорства, които включват идеи и опит от широк кръг заинтересовани страни, включително общностите, които могат да спечелят най-много“, каза Лесе Мелгард, постоянен представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия. „Като водеща институция, работеща в областта на развитието, за Световната банка е привилегия да предостави на България глобални знания и опит в подкрепа на изоставащите региони и в полза на всички българи“, допълни постоянният представител на Банката.

Това е третият ангажимент по новото Рамково споразумение за възмездни консултантски услуги, подписано с правителството на България през 2022 г. и предназначено да предостави подкрепа за програмния период на ЕС 2021-2027 г.