Сградата на СУ „Любен Каравелов“ в старата част на Несебър ще бъде ремонтирана, информират от администрацията в курортния град. Училището е построено през 1970г. и не покрива нормативните изисквания за енергийна ефективност и достъпна среда.
Дейностите по ремонта на сградата в Стария Несебър се извършват по програма „Красива България“. Предвижда се работният процес да приключи преди началото на новата учебна година и децата, които се обучават в образователното заведение, да бъдат посрещнати в изцяло обновена сграда.
Модернизацията на училището включва: подмяна на вътрешни подови настилки, нови покрития по стени и тавани, основен ремонт на ВиК, отоплителна и електрическа инсталации, подмяна на вътрешни дограми и осигуряване на достъпна среда. Ще бъде ремонтиран покривът на сградата, всички фасади плюс топлинно изолиране и подмяна на външната дограма.
От бранша се заканват да търсят съдебна отговорност от всеки, който ги клевети
Камарата на строителите в България категорично възразява срещу опитите на политици да въвличат бранша в своите битки. Няма да допуснем и в преследване на определени цели напълно умишлено да се уронва престижът ни. Строители е имало и ще има! Дори и след като историята забрави политиците, които днес ни обиждат и ни наричат „корупционни касички“, „олигархична прослойка“ и т.н. Това се казва в декларация на КСБ, разпространена до медиите.
В КСБ има регистрирани 6416 фирми. Над 3000 от тях изпълняват обществени поръчки като повече от половината са малки компании. Недопустимо е отрасълът да понася имиджови щети заради клеветите на политици, които дори не познават проблемите на инвестиционния процес. Подобна линия на поведение не само няма да помогне за преодоляване на трудностите в бранша. Но има опасност да направи негативните процеси необратими. Няма да допуснем това!
В момента отрасълът е в изключително тежко състояние. Докато в други страни от ЕС вече се отчита завръщане към нивата преди пандемията, в България строителната продукция продължава да бележи стремителен спад и през последните 6 месеца той достига 41%. Вече близо 500 фирми са отпаднали от пазара. Прогнозата е, че този процес ще се влошава и още по 100 компании месечно няма да могат да преодолеят проблемите. Отлив се наблюдава и при регистрираните чуждестранни фирми – само за три месеца те са с девет по-малко. Добре е политиците да помнят, че зад сухата статистика на тези числа стоят хилядите човешки съдби на заетите в тези компании и техните семейства. Съдби, които ще се преобърнат заради неспособността на държавата да се намеси там, където процесите зависят от нея. Близо година браншът слуша обещания за индексация на договорите с публични възложители. Но стана ясно, че е липсвала политическа воля тя да бъде осъществена. Пред провал са проекти за милиарди, възложени от държавата и от общините. Пред опасност е изпълнението и на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Неглежирането на проблемите в строителството с политически цели води не само към неговото унищожаване. Потърпевши ще са и българските граждани, които няма да получат така необходимата инфраструктура.
КСБ ще продължи да защитава с всички законови средства интересите и честта на бранша! И ще потърси съдебна отговорност от всеки, който с клевети уронва престижа му, се казва още в декларацията.
Обучения и демонстрации на съвременни строителни технологии съпътстват дискусионния форум
Община Габрово, Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект организират дискусионен форум под надслов „Кметовете говорят“, с централна тема „Финансиране и изпълнение на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“. Събитието ще се проведе на 7–8 юли 2022 г. в Община Габрово и онлайн. Участие ще вземат представители на повече от 20 български общини, сред които София, Бургас, Русе, Добрич, Троян, Ловеч, Казанлък, Смядово, и разбира се, домакините от Габрово. Към тях ще се присъединят българските евродепутати Ева Майдел и Радан Кънев, редица специализирани финансови институции като НДЕФ, Фонд ФЛАГ, ФЕЕВИ, Регионален фонд за градско развитие, както и представители на ГД „Енергетика“ на ЕК, Комитетът на регионите, Споразумението на кметовете и Европейската климатична фондация.
Общините имат ключово значение за реализирането на политиките за устойчива енергия и климат. За да изпълняват тези политики успешно и да спечелят доверието на гражданите и местния бизнес обаче са им необходими ясни политически сигнали на национално равнище, функционираща нормативна уредба и достъп до инструменти за финансиране, включително чрез дълго отлаганата реформа за финансова децентрализация. От подиума на събитието представителите на местните власти ще имат възможност да споделят предизвикателствата, с които се сблъскват в усилията си да приложат на практика политиките за устойчива енергия, възможните решения, както и необходимите мерки, които се очакват от държавата за ефективна реализация на качествени местни проекти с проследим резултат.
Събитието ще бъде придружено от семинари за строителни специалисти и граждани, специализирано продуктово изложение, посещение в лабораторията за ВЕИ на Техническия университет в Габрово, демонстрации на съвременни строителни практики, както и много игри и забавления за най-малките. Заедно с това, централният пл. Възраждане ще е домакин на традиционната академия „Лидерите“, където ученици и студенти по строителство и архитектура ще демонстрират уменията си в реално време под менторството на някои от най-големите български строителни компании.
С предварителната програма на събитието можете да се запознаете тук.
България ще бъде регионален център за опазване на културното наследство в Югоизточна Европа. През септември предстои създаването на работна група, която ще постави началото на интеграцията в сферата на недвижимото културното наследство между България, Румъния, Северна Македония, Черна гора, Албания и Турция.
Инициативата е на френските културни институти в София и Букурещ, посолствата в двете столици, НИНКН и Школата „Шайо“ към Центъра за архитектура и наследство в Париж. Чрез нея страните от региона ще работят заедно за опазването на недвижимото културно наследство и ще търсят европейско финансиране за общи проекти.
През последните 100 г. отношението към недвижимото културно наследство се промени. То вече не принадлежи само на гражданите на отделните държави, а е глобална историческа и културна ценност, която трябва да бъде опазена, показана и адаптирана към модерното време, така че да я съхраним и предадем на следващите поколения, коментира директорът на НИНКН арх. Петър Петров.
Експерти от България, Румъния и Франция вече обсъждат първите теми на регионално сътрудничество: морските курорти през ХХ век и културният обмен по река Дунав. Архитектурното наследство от миналия век беше специална тема и по време на френското председателство на Съвета на ЕС.
„Социалистическите курорти“ в Югоизточна Европа отдавна привличат интереса на изследователите и туристите като уникален свидетел за културната среда и живота до падането на Берлинската стена. Част са от все още ненаписаната европейска история на морските курорти, която започва в далечната 1760 г.
Освен че свързва най-много държави в света – 10, Дунав е много повече от обикновен транспортен коридор. Реката е маршрутът на културен диалог, в който градовете по поречието взаимно си влияят и се променят във времето.
Френският център за архитектура и наследство работи с 31 държави по света, но най-дългогодишното му партньорство е с България. НИНКН и Екол дьо Шайо организират повече от 20 години специализирани курсове за архитекти. Към тях ще се присъединят и архитекти от страните, участващи в инициативата.
Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов и кметовете на общините – Добрич, Перник), Хасково) и Челопеч – подписаха договори за изпълнението на проекти в тази сфера. Те ще се финансират по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, която е част от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021 г.
„Проекти и дейности от този тип имат реален принос за намаляване на вредното въздействие върху климата и адаптация към промените в него, показват ни как можем да постигнем енергийна независимост и да намалим вредните емисии. Подкрепата и споделеният опит от страни като Норвегия помагат за положителната промяна в обществото и институциите, което е важно и за нашето зелено бъдеще“, коментира министър Сандов.
Община Перник в партньорство с община Бобов дол, предвижда пилотно инсталиране на система за производство на водородно-кислородна смес към отоплителната система на няколко общински сгради. Очакваният ефект е икономия на гориво с до 50% и намаляване на вредните емисии. Проектът е на стойност 954 хил. лв.
В Добрич, съвместно с община Крушари, ще приложат иновативни мерки за намаляване на емисиите и адаптиране към изменението на климата чрез доставка и монтаж на фотоволтаични централи на обществени сгради. Проектът е на стойност от близо 702 хил. лв.
Община Хасково, в партньорство с Маджарово и Стамболово, предвижда пилотни мерки в областта на енергетиката и екологията за намаляване на емисиите от парникови газове. Ще се интегрират система със зелен водород към сградата на Дома за стари хора и слънчеви системи за топла вода в 8 сгради на детски градини, ще се разработи и стратегия за политиките по смекчаване и адаптация към измененията на климата. Проектът е на стойност над 909 хил. лв.
Партньори на община Челопеч са Мирково, Златица и Копривщица по проект за 885 хил. лв. Сред предвидените мерки са: покривна фотоволтаична инсталация за електрическа енергия от възобновяем източник на сградата на училище, зарядна станция за електромобили с фотоволтаично захранване, соларна система за топла вода в детска градина, както и пилотно въвеждане на домашно компостиране за 250 домакинства.
Програмата „Опазване на околната среда и климатични промени“ (ПООСКП) се финансира от ФМ на ЕИП. Бюджетът на програмата е 15,29 млн. евро – 13 млн. евро са безвъзмездна помощ от ФМ на ЕИП 2014-2021 и 2,29 млн. евро национално съфинансиране.
Строители масово спират продажбите „на зелено”, показва бърза проверка на пазара на имоти. Заради поскъпването на строителните материали все повече предприемачи се отказват от сделки преди завършване на сградите, информира nova.bg.
Ако тенденцията се запази брокери не изключват това да доведе до дефицит на имоти, особено в големите градове и столицата. Ограничаването на предлагането на пазара от своя страна допълнително ще вдигне цените на недвижимостите.
Всеки ръст в цените на суровините и материалите бързо се отразява и в цената на жилищата заради инфлацията. Цените във всички големи градове се увеличават – като в Пловдив, София и Бургас ръстът за година е около 20%.
Новото строителство е поскъпнало с между 20 и 50%, показва статистиката, както и анализите в бранша. Така за предприемачите става все по-трудно да предвидят финалната цена на една сграда. Поради тази причина фирмите масово спират продажбите „на зелено”.
Изграждането на първите социални жилища в Свиленград е одобрено. Общинският съвет даде разрешение за право на строеж на две семейства, които ще си построят собствени жилища на предоставен от общината урегулиран имот на ул. „Граничар“. Общината подготви и инвестиционните проекти и издаде разрешения за строеж.
Социалните жилища ще са на два етажа. Те ще разполагат с дневна, кухненски бокс, санитарен възел и помощно помещение на първия етаж. На втория етаж ще бъдат разположени две спални, гардеробно, санитарно помещение и балкон. Всяко жилище е с разгъната застроена площ от 122 кв.м. То трябва да бъде построено до 5 години.
За строителство по новия модел с облекчени условия и учредяване право на строеж без търг или конкурс бяха одобрени общо осем еднофамилни жилища. Това припомнят от Общината. Избраните кандидати участваха в процедура за подбор според критериите в Наредба №7 за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилищен фонд.
За да се даде възможност на повече хора да участват, до края на 2022 г. община Свиленград ще подготви втора процедура. Тя ще е за подбор на кандидати за изграждане на останалите жилища при същите облекчени условия. В нея отново ще могат да участват картотекирани като нуждаещи се от жилище семейства.
За провеждане на втората процедура обаче ще се наложи промяна на Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилищен фонд. Сложната икономическа обстановка в страната и промяната в цени, доходи, наемни пазарни цени на жилища също налага прецизиране на критериите за участие. Ще бъдат променени някои от условията по отношение на размер на притежавано движимо имущество, доходи на кандидатите и други.
Целта е с тези промени да дадем по-голяма възможност за картотекиране на повече хора, които се нуждаят от жилище. Това каза кметът на града арх. Анастас Карчев. Задължително ще остане условието кандидатите да не притежават жилищен имот или да не са прехвърляли такъв последните десет години. Условие ще бъде и доходите им да не са достатъчни да покриват наемните цени на свободния пазар или да придобият жилище.
Финалната версия на Програма „Околна среда“ за следващите 7 години беше одобрена от членовете на тематичната работна група на заседание преди дни. След това тя ще бъде представена последователно в Министерския съвет и Европейската комисия за утвърждаване.
В новата Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. (ПОС 2021-2027 г.) са заложени по-зелени и по-устойчиви цели. Около това мнение се обединиха партньорите в Тематичната работна група, които участваха с бележки и становища в разработването на документа.
Финансовата рамка на ПОС 2021-2027 г. е 1 531 590 093 евро.
Новият програмен период е естествено продължение на Оперативна програма „Околна среда“ през периодите 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Целите на ПОС 2021-2027 г. продължават да са свързани с подобряване на ВиК инфраструктурата и качеството на атмосферния въздух, екологосъобразно управление на отпадъците и опазване на богатото ни биоразнообразие. Мерките за превенция и управление на риска от наводнения, свлачища и горски пожари са в Приоритет „Риск и изменение на климата“.
Над 715 млн. евро (1 399,23 млн. лв.) ще бъдат разходвани за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, София-област, Търговище, Хасково и Добрич. Сред допустимите мерки за Приоритет 1 „Води“ е и разработването на Регионални прединвестиционни проучвания за районите Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик и Разград след тяхното консолидиране.
Над 312 млн. евро (611,49 млн. лв.) са средствата по Приоритет 2 „Отпадъци“ за насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика. Ще се финансират системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградимите отпадъци, центрове за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка, рекултивация на депа, информационни и разяснителни кампании и др.
По Приоритет 3 „Биологично разнообразие“ ще продължат мерките по развитие на мрежата „Натура 2000“, както и за опазване и възстановяване на екосистемите извън мрежата. Предвиденият бюджет за този приоритет е в размер на 132,47 млн. евро (259,09 млн. лв).
Предвижда се сред допустимите мерки по Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“ да бъдат осигуряването на наземен капацитет за борба с горските пожари, разработването на цифрови модели, анализи и прогнози във връзка с климатичните изменения и други.
Намаляването на всички форми на замърсяване на въздуха остава основен приоритет в новата Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. Над 395 млн. евро (773,47 млн. лв.) ще бъдат насочени към мерки за редуциране на вредните емисии от битово отопление и транспорт, за справяне с вторичното разпрашаване, подобряване на мониторинга на качеството на атмосферния въздух (КАВ), както и за създаване на Национална мрежа на експерти по КАВ.
В Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. се обръща специално внимание на интегрираните териториални инвестиции, както и на подхода „Водено от общностите местно развитие“. За него са разпределени общо 6,99 млн. евро, като по приоритет „Отпадъци“ са за информационни и разяснителни дейности, а по приоритет „Биоразнообразие“ – за информация и обучения, промяна в нагласите, семинари, форуми и др.
На 30 юни 2022 г. Междуведомствената комисия (специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет към Министъра на околната среда и водите одобри доклада за екологична оценка на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., в който са отразени резултатите от консултации с обществеността, заинтересованите страни и ЕК.
Намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор, повишаване на безопасността на превозите и осигуряване на предпоставки за увеличаване на конкурентоспособността на родните жп превозвачи са основните приоритети пред Национална компания „Железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/. Това стана ясно по време на среща в Русе, на която бяха представени подробности относно планираните за изпълнение проекти в близките няколко години на територията на общината. В инициативата участва и заместник областният управител Людмил Христов, който коментира, че е удовлетворен от срещата, тъй като вижда работа по конкретен план с конкретни цели. По неговите думи тези действия ще допринесат за намаляването на изолацията на Русе от останалата част на страната, а това от своя страна ще спомогне за развитието на потенциала на населеното място.
„Реализирането на подобни проекти са дългоочакваната крачка, която трябва да направим, за да може градът ни отново да се върне на икономическата и инвестиционна карта“, допълни още Христов. Друга цел, която си поставят от НКЖИ, е намаляването на шума и замърсяването, чрез пренасочване на товари от автомобилния към железопътния транспорт. Именно поради тази причина на преден план бе разгледана и идеята за изграждането на интермодален терминал.
Очакванията са той да бъде изграден до края на 2025 година, като неговата стойност ще бъде близо 52 милиона лева без ДДС. Предвижда се догодина да се подпише договорът за строителство. Подготовката за проекта е започнала още по време на предходния програмен период и благодарение на средства от Европейския съюз вече е избрано местоположението на бъдещия терминал, направени са предпроектни проучвания, оценки по отношение на околната среда и отчуждителни процедури. Неговият най-голям плюс е в това, че ще даде възможност за бързо преминаване от автомобилен към жп транспорт и ще позволи значително увеличаване на товарните превози, като същевременно ще се избегнат и задръстванията по шосе през ГКПП „Дунав мост“.
„Отварят се много икономически възможности, които ще са от полза за русенци, ще се открият много нови работни места. Несъмнено един такъв проект би бил полезен за гарда. Тук ще се съсредоточи бизнес“, каза заместник областният управител Людмил Христов. Предварителните проучвания сочат, че на терминала ще могат да се обработват над 60 000 контейнера годишно, като в последствие до 2045-а анализите показват, че ще може да се удвои капацитетът на съоръжението. Интермодалният терминал ще се намира на юг от Индустриален парк – Русе и на север от гара Разпределителна. Терминалът ще разполага с товаро-разтоварна зона и административна сграда. Той ще бъде отдаден на концесия по подобие на Пловдивския терминал. На практика след изграждането на цялостната инфраструктура от Министерството на транспорта ще обявят концесия и избраният концесионер ще експлоатира терминала, като ще предостави достъп до всички превозвачи за използването.
Ще се работи и за рехабилитацията на спирка Товарна гара, като предстои стартиране на процедура за строителство. Там се предвижда да се изградят два перона от двете страни на жп линията, като те ще бъдат с навеси и модерно осветление, а също така ще осигуряват и достъпен маршрут за хора с намалена подвижност. Най-вероятно тези дейности ще бъдат завършени догодина. Същевременно по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния се предвижда реконструкция на Централната жп гара. Планира се укрепване на земната основа и изпълнение на дренажи, така че да се избегне нейното наводняване. Ще бъде осигурен достъп и за инвалиди, като пероните и подлеза ще бъдат ремонтирани. Всички ремонтни дейности по централната гара би трябвало завършат до 2027-а. Категорично обаче няма да бъде променяна визията на гарата.
Паралелно ще се извършва ремонт, възстановяване и модернизация на тяговите подстанции – Варна и Разград, както и изграждането на нова такава в Русе и съответно въвеждането на система за телеуправление и телесигнализация – SCADA.
Доизграждат се трите напречни връзки между тръбите на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“. В тръбата за София те бяха прокопани през 2020 г. Сега се довършва работата в тръбата за Варна. Предстои до края на септември т. г. напречните галерии между двете тръби в съоръжението да бъдат готови. Те са необходими, за да отговаря най-дългият автомобилен тунел в България – 1195 м, на всички европейски изисквания за пътна безопасност. В случай на авария в една от тръбите напречните връзки ще се ползват за евакуация на хора и автомобили, както и за преминаването на линейки, пожарни и други специализирани превозни средства. Две от галериите са пешеходни, а една е автомобилна.
Предвидено е в тунелната тръба да се монтират противопожарни врати, електроинсталации, вентилационни боксове и осветление. Пандемията забави доставките от чужбина на част от оборудването. То вече е осигурено и сега с ремонта на виадуктите по автомагистралата и въведените ограничения в движението се довършва и работата по напречните връзки в тунел „Витиня“.
Дейностите в тръбата за Варна стартираха на 18 юни т. г. и за изпълнението им движението в съоръжението се осъществява двупосочно в тръбата за София. Нейният ремонт завърши през март 2021 г. и тя е с нова облицовка, хидроизолация, отводнителна и дренажна система, асфалтова настилка, система за видеонаблюдение, пожароизвестяване, вентилация, светофарна уредба, енергоефективно LED осветление, система за светлинно водене, с които се осигуряват по-висока безопасност на пътуването и възможност за бърза реакция при инцидент.
На финален етап е ремонтът в тръбата за София на тунел „Ечемишка“, който започна в края на май 2021 г. В съоръжението също се изграждат две напречни пешеходни връзки между тунелните тръби, които в случай на авария в някоя от тръбите, ще се ползват за евакуация. Дейностите в тунелната тръба включват ремонт на конструкцията, хидроизолация, изграждане на нова дренажна система, асфалтова настилка, пожароизвестяване, вентилация, видеонаблюдение, светофарна уредба, осветление и система за светлинно водене, с които се осигуряват безопасност на пътуването и възможност за бърза реакция при инцидент. Съоръжението ще е със система за отвеждане на запалими и токсични течности от пътното платно. На обекта се работи мобилизирано, за да може ремонтът да завърши през август т. г.
За изпълнение на строително-монтажните дейности както в двата тунела на АМ „Хемус“, така и на 4-те виадукта, е въведена временна организация за безопасност на движението. Ограничен е тежкотоварният трафик от 30-ти до 47-ми км на автомагистралата. Камионите над 12 тона преминават по обходен маршрут: от пътен възел „Витинска река“ при 30-ти км на АМ „Хемус“ по пътя София – Ботевград и след това по второкласния път II-17 до пътен възел „Ботевград“.
Лекият трафик преминава двупосочно в тръбата за София на тунел „Витиня“, двупосочно в тръбата за Варна на тунел „Ечемишка“ и двупосочно в свободните от ремонтни дейности платна на магистралата.
Габаритът на пътното платно в тунелните съоръжения и на виадуктите не позволява въвеждане на т. нар. реверсивно движение – с обособяване на две ленти за движение в посоката с интензивен трафик и една лента в по-малко натоварената посока.
Виадуктите при 33-ти, 34-ти и 35-ти км са построени през 80-те години на миналия век и от тогава не са основно ремонтирани. Техническото състояние на мостовете при 33-ти и 34-ти км в посока Варна изисква спешно възстановяване на експлоатационното им състояние, за да се осигури безопасното преминаване. На съоръженията се извършва ремонт на пътната плоча, на главните стоманобетонови греди, подмяна на лагери и дилатационни фуги. Ще бъдат възстановени тротоарни блокове, ще се положи нова хидроизолация и асфалтобетонова настилка, колекторна система и др. На виадукта при 34-ти км се работи по възстановяване носимоспособността на ригел при един от стълбовете на съоръжението.
На двата виадукта при 35-ти км в платното за София се работи по антикорозионната защита на стоманената конструкция, направа на колекторна система и др. Всички мерки, които се предприемат са необходими, не търпят отлагане и трябва да се направят, за да пътуваме след това удобно и безопасно.
Ние използваме бисквитки. Когато посещавате уеб сайта ни, строго необходимите бисквитки за функционалност ще бъдат съхранени на компютъра ви. Те са за ефективност, анализи. Тези за реклама са спрени по подразбиране. За повече информация, моля разгледайте нашата политика за бисквитките. ПриемамПодробности
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
