Варна предвижда изграждане на три нови скейт парка в града. Те ще бъдат разположени в кварталите „Възраждане“, „Аспарухово“ и „Чайка“. Средства за проектиране и изграждане са заложени в проектобюджета на общината за 2023 година.

Предвидени са още пари за ремонт на залата за бадминтон, която ще се превърне в зала за спортна гимнастика в спортен комплекс „Младост“.

Администрацията на Варна е заложила още оформяне с графити на публични пространства – подлези и надлези. За целта някои от съоръженията ще бъдат предоставени на стрийт арт художници, както и на фенклубовете на „Черно море“ и „Спартак“. Задължително е одобрение на визуализацията на графитите от Програмата за естетизация на градската среда.

По повод честването на християнския празник Кръстовден се очаква голям пътникопоток към манастирския комплекс “Кръстова гора – Св. Троица” на територията на Община Лъки. В тази връзка от ОДМВР – Пловдив предупреждават, че на 13 и 14 септември са възможни значителни затруднения на движението на моторни превозни средства в района.

От страна на Полицията са предприети необходимите мерки за обезпечаване на обществения ред и недопускане на пътни произшествия и инциденти по време на празничните дни. Ангажимент в охраната имат служители от РУ-Асеновград и от моторизирано звено „Сигма“ към сектор „Специализирани полицейски сили“.

Призовават са водачите на автомобили да бъдат търпеливи и да изпълняват стриктно разпорежданията на полицейските служители, за да се избягват необосновани затруднения на трафика по посочения маршрут.

На 13 септември в Ямбол ще бъде открит бюст-паметник на Иван Параскевов, по чиято идея е създадено Браилското знаме, първообраз на националния ни трибагреник. Монументът се намира на крайречната улица, пред блок 41 в комплекс „Златен рог“, която от 1 година носи неговото име.

Монументът е дело на скулптора Петко Йорданов – директор на художествена галерия „Жорж Папазов“, а средствата за отливането са дарение.

граждани да се включат В тържествената церемония по откриването ще участват военнослужещи от ямболския гарнизон, клуб „Традиция“, ученици от МГ „Ат. Радев“, читалищни формации и граждани.

ЛИЧНОСТТА

Иван Параскевов е роден 1817 г. в Ямбол. Кримската война от 1853 – 56 г. го заварва в Браила, Влашко. Макар и далеч от родината, той не забравя Ямбол и Отечеството. Домът му в Браила е център на патриотична деятелност. Наред с други бележити ямболци – емигранти в Браила той е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911 г. става Българска академия на науките.

Патриотичната дейност на Иван Параскевов е активна по време на подготовката на Освободителната война от 1877 – 78 г. На идеята да се изработи знаме от браилските граждани за някоя от опълченските дружини откликва спонтанно и поема всички материални разходи по ушиването му. Той предлага и макета на знамето, което представлява бял, зелен и червен плат, разположени хоризонтално. Изработването му е възложено на 14-годишната дъщеря на Иван Параскевов – Стилияна.

След края на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879 г., един от близките на Параскевови го внася в залата, където заседава Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879 г. чл. 3 от Търновската конституция го определя като „българското народно знаме”.