Home Блог Страница 333

Цветелина Бориславова: Трябва да има влак от Пловдив до Смолян

Нужна е маркетингова стратегия за регион Родопи, смята бизнес дамата

Да има влак от Пловдив до Смолян иска Цветелина Бориславова, собственик на курорта Пампорово и на фондация „Кредо Бонум“. Предложението е направено по време на международния форум „Пампорово – сърцето на Бранд Родопи. Културно-историческият туризъм като фактор за развитието на региона“.
Конференцията е в рамките на националната кампания „Чудесата на България“ на в. „Стандарт“, фондацията на бизнес дамата, Националния борд по туризъм и Общество „Културно наследство“ – официалният представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство на Стария континент „Европа Ностра“ в България.
„Само Смолян няма жп линия и това е много странно. Днес всички държави инвестират в този чист енергийно транспорт“, лансира идеята Бориславова.
Според нея факторите за да заработи Бранд Родопи и да привлича както родни, така и чужди туристи са:

  • Развитие на летище Пловдив като чартърна дестинация
  • Да се завърши Околовръстното шосе на Пловдив
  • Спешно да бъде пуснат в експлоатация ГКПП Рудозем-Ксанти

Бориславова призова за облекчения при издаването на визи за туристите от Турция и Близкия изток. Нужна е също и маркетингова стратегия за регион Родопи с бюджет за нея.



Строят ново кръгово кръстовище в Сливен

На 19 юни започва изграждането на ново кръгово кръстовище между булевардите „Бургаско шосе“ и „Илинденско въстание“ в Сливен.

Ще бъде създадена временна организация на движението без да се затваря движението. Община Сливен призовава водачите на автомобили да преминават през него с повишено внимание, като спазват временната организация.

Стойността на обекта е 711 000 лева без ДДС. Изпълнението е възложено на фирма „Билдинг – ТД“ ЕООД. Строителните дейности трябва да приключат до 150 дни. При благоприятни условия обектът ще бъде изпълнен по-рано, както кръговото движение на булевардите „Панайот Хитов“ и „Стефан Стамболов“.

Новото кръгово движение е сред приоритетните обекти на Община Сливен и е част от политиката за повишаване на пътната безопасност. Целта е да се намали риска от произшествия и да бъде създадена по-голяма безопасност при занижаване на скоростта. Европейската практика показва още, че кръговите движения осигуряват по-добра пропускливост, тъй като се избягва спирането и чакането на светофари. Намаляват се и задръстванията, уточняват от Общината.

До края на годината: Започва изграждането на нова метростанция между „Сливница“ и „Обеля“

До края на годината ще започнем изграждането на нова метростанция, разположена между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“. Приет е подробният устройствен план, който гарантира строителството на новата станция, която ще обслужва кв. „Обеля-1“ и кв. „Модерно предградие“. Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова.

Новата метростанция, освен че ще осигури достъп до метрото на живущите в района, ще е ключова и за връзка на Метрополитен с Националната жп мрежа. Станцията ще бъде оформена като интермодален хъб с новата жп гара „Обеля“ и нова автогара за автобусите от западното направление. Предложихме изграждането на новата метростанция да бъде включено в Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.“, каза още кметът. Тя посочи още, че очаква подкрепа и за разширението на метрото към „Софийския околовръстен път“ с две станции през район „Люлин“.

„За съжаление, планът за разширение на Третата линия през район „Слатина“ беше обжалван от няколко граждани. Надявам се, че Съдът ще разгледа казуса в най-кратки срокове, за да не се спира строителството на проект, който се очаква от хиляди софиянци“ – заяви още Фандъкова.

Започва оценката на Westinghouse за VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“

Договорът за потенциално изграждане на VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технологията AP- 1000 започва да се изпълнява, съобщиха от „Уестингхаус Електрик“ (Westinghouse Electric).

Старши вицепрезидентът на корпорацията Илайъс Гидиън и шефът на „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ Валентин Илиев са подписали договора още през април, документират със снимка „Уестингхаус“, но сделката се обявява официално сега.

Договорът е за предварителни инженерни дейности за изграждане на нов реактор с технологията AP-1000 на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ при максимално използване на наличната там инфраструктура. Документът е подписан през април със специално създаденото за реализацията на проекта дъщерно дружество на ядрената централа – „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, но се обявява публично сега.

Технологията за ядрени реактори AP1000 от поколение III+ е единствената в света с напълно пасивни системи за безопасност, с модулен дизайн на конструкцията, която е и с най-ниския въглероден отпечатък за един Mwe, се допълва в официалното съобщение по темата.

Вече има изградени два такива реактора на площадката на АЕЦ „Вогъл“ в Джорджия, САЩ, и четири такива в Китай, където се изграждат и шест нови по тази технология. Наскоро Полша също избра технологията AP-1000 за своята програма за ядрена енергия.

Откриват безплатно миниголф игрище в Стамболийски

От днес жителите и гостите на Стамболийски ще се радват на миниголф игрище. Съоръжението се намира непосредствено до екопарка в центъра на града и ще е напълно безплатно.

Новата придобивка е уникална по рода си за цяла България. Макетите, разположени на терена са различни и повече от атрактивни. Има тигрова глава, която е със светещи очи, широка е 4 м и е висока 4 м, костенурка с височина 2 м и крокодил с дължина 8 м и височина 2 м. Има още гъби, пънчета и други фигури. Освен тях е изградена площадка за отдих и са монтирани пейки.

Кметът Георги Мараджиев и екипът му, по чиято идея е изградено съоръжението, вече тренират за топ лигата на голфърите!

Център “Кристо и Жан-Клод” Габрово с дискусия в българския павилион във Венеция

На 1 юли от 18:00 часа в двора на българския павилион във Венецианското биенале ще се състои дискусия на тема “Ново в старо като културен експеримент. И как да комбинираме архитектурен конкурс с поредица от университетски задания”.

В дискусията ще участват:

Андреас Руби, директор на Швейцарския архитектурен музей S AM, Базел

Анета Василева, архитект, архитектурен критик и историк, преподавател в УАСГ, София

Ерих Шьоненбергер, архитект, професор в Института Прат, Ню Йорк; директор на su11 architecture+design

Катрин Йоргенсен, архитект, ръководител “трансформации” в „Хенинг Ларсен“, Копенхаген; консултант на проектното задание за архитектурния конкурс за Център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Таня Христова, кмет на Община Габрово

Владимир Явашев, оперативен и проектен директор на „ Кристо и Жан-Клод“

Може ли един архитектурен конкурс да превърне една сграда в дом “на една хапка”? Какво могат да ни предложат конкурсите? Можем ли да решаваме проблеми, като същевременно оставим достатъчно от тях, за да бъде разнищвани в дружелюбна атмосфера на постепенно учене и изобретателство – в експеримент, който извежда конкурсната култура на състезанието една крачка напред?

Тази дискусия е опит да се намери златния баланс между това, което опитните архитектурни студия могат да направят, и това което архитектурните университети могат да предложат, осигурявайки пространство и време за информиран, експертен и интуитивен принос от широка общност. Архитектурното проектиране, вместо еднократен спринт, може да бъде разумен и спокоен процес, а сградите могат да бъдат преосмисляни и реконструирани по адаптивен и приобщаващ начин.

В рамките на събитието Маргарита Доровска, директор на Център за съвременно изкуство “Кристо и Жан-Клод” в Габрово ще представи функциите и програмата на културната институция. Предвидена е и обиколка на изложбата “Образованието е придвижване от тъмнина към светлина” в българския павилион, водена от нейния куратор арх. Борис Тикварски.

Център “Кристо и Жан-Клод”- Историята

Центърът за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод е 32-годишна мечта на група хора от Габрово, където Кристо е роден на 13 юни 1935. Мечта, която криволичеше, ускоряваше се, потъваше и сега решително поема към осъществяването си (динамика, не много по-различна от тази на проектите на Кристо и Жан-Клод), признават основателите и двигателите на културната институция в Габрово.

Заради яз.„Нова Каховка“: Замърсено ли е нашето Черноморие?

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) проследява възможни екологични щети в българската акватория на Черно море, след разрушаването на стената на язовир „Нова Каховка“, разположен на река Днепър на територията на Украйна. Към момента няма данни за замърсяване на нашето крайбрежие.

В ситуации, изискващи прецизен мониторинг на Черноморския басейн, в работата по следене се включва и изграденият във варненското Висше военно-морско училище Център за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона. Той наблюдава в реално време и визуализира процесите в акваторията на Черно море, както и прогнозира посоката на движение на плаващи замърсители, разливи и петна.

Центърът е създаден с финансиране от МОСВ по програма „Интегрирано управление на морските и вътрешни води“ на финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., а стойността на финансирането е 1 147 655 Евро.

От 8 юни засилен мониторинг на крайбрежните морски води извършват Басейнова дирекция „Черноморски регион“ – Варна и Изпълнителната агенция по околна среда. Това става в три пункта в крайбрежните морски води – Дуранкулак, Шабла и Калиакра, като същевременно МОСВ създаде допълнително още три пункта за мониторинг, разположени в бреговата зона.

В извършвания към момента мониторинг се включват допълнителни показатели, за да се следи потенциалното въздействие на водите по течението на река Днепър върху Черно море. Мониторингът ще се извършва веднъж седмично в брегови пунктове.

Местоположението на пунктовете е съобразено с възможностите за достъп по море, посоката на доминиращите течения и наличните за района батиметрични данни. Следи се потенциалният риск от замърсяване на морската околна среда вследствие на военните действия. Проследява се за наличие на нефтопродукти, метали, радионуклидите цезий-137 и тритий, а в отговор на нововъзникналата ситуация са включени и допълнителни показатели (пестициди и др.). До момента не са установени превишения по нито един от изследваните показатели.

Към момента няма данни за замърсяване в българската акватория на Черно море.

МОСВ всекидневно обменя информация с украинските, молдовските и румънските власти за потенциално замърсяване на водите в Черно море.

38.9% от жилищният фонд в страната е необитаем

Обитаваните жилища у нас са 2 603 713, или 61.1% от жилищния фонд в страната. Преобладаващата част от тях са в градовете – 74.4%. Необитавани са 1 657 741 жилища, или 38.9% от жилищния фонд в страната. Това показват данните от изследване на Националния статистически институт (НСИ). То обхваща периода 2011-2021 г.

В регионален аспект най-висок е делът на необитаваните жилища в областите Видин (55.4%), Бургас (53.7%) и Перник (53.6), а най-нисък в областите София (столица) (30.3) и Пловдив (31.1).

Към 7 септември 2021 г. в страната са преброени 4 261 454 жилища. Те са с 374 305 повече спрямо 2011 година. В градовете броят им е 2 907 616, или 68.2% от жилищния фонд, а в селата се намират 1 353 838 (31.8%) от жилищата. През периода 2011 – 2021 е регистрирано увеличение на жилищния фонд както в градовете (13.3%), така и в селата (2.5%).

Най-много жилища има в област София (столица). Техният брой е 755 889, или 17.7% от жилищния фонд в страната. Следват областите Пловдив, Бургас, Варна. Най-малко жилища са преброени в областите Разград и Силистра, съответно 59 408 и 58 218.

Общата застроена площ на жилищата в страната е 334 599 932 кв.м, като средно на едно жилище се падат по 80.3 кв.м. Най-висок е делът на жилищата с площ 60 кв.м – 8.5%, а като цяло малко над половината от жилищата в страната (52.7%) са с площ до 75 кв.м. Средната площ на едно жилище е почти еднаква в градовете и селата, съответно – 80 и 81 кв.м. Въпреки това трябва да се отбележи, че докато в градовете най-често срещания случай е на жилище 60 кв.м., то в селата най-често срещаното жилище е с площ 80 кв.м.

Областите с най-голяма средна площ на едно жилище са Кърджали – 91.4 кв.м., Благоевград -89.7 кв.м и Смолян – 86.9 кв.м, а с най-малка – Враца (72.2 кв.м) и Перник (72.6 кв.м).

Свалят градския часовник в Ловеч за основен ремонт

Градският часовник върху покрива на Община Ловеч ще заработи отново след основен ремонт. Това стана ясно след като устройството бе прегледано от майстор-специалист. Стрелките му спряха преди дни поради сериозно износване на механизма му. Налага се свалянето му и ремонт в работилница. Това може да продължи месец, месец и половина, съобщиха от пресцентъра на Общината.

Градският часовник е един от символите на Ловеч и е поставен след дострояване на сградата на Общината през 1983 г. Той е изработен в Лайпциг, става ясно от поставената табела. Характерно за него е, че е от тип часовникова кула с четири лица, така че „точното време“ се вижда от всички посоки.

Дългогодишният музеен деец и историк Пламен Ечков, който през 2014 г. представи изложбата „Часовниците в миналото и сега“ посочи, че тази година емблемата на Ловеч навършва 40 години.

Още от Възраждането градският часовник е бил считан за най-популярното място във всеки град. Той краси най-важните обществени сгради като акцент в архитектурата и е любимо място за срещи. Днес тези градски часовници имат по-скоро символни функции, отколкото практически, но това не отменя грижата по поддържането им.

Ремонтират знакови туристически обекти в Сливен

Община Сливен започва мащабни ремонти на знакови туристически обекти в града. Ще бъде извършено възстановяване, консервация и реставрация на Къщите-музеи на Добри Чинтулов, на Хаджи Димитър, Музея на сливенския бит и Държавната сукнена фабрика. Предвидено е и обособяване на туристически информационен център в сградата на Община Сливен и възстановителни и реставрационни работи на крепостта „Туида“. Ще бъде направен и мащабен ремонт на въжената линия Сливен – Карандила.

Всички дейности ще се извършват по интегрирания проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческа инфраструктура в общината.

„Идеята е да се допринесе за цялостното развитие на туризма в региона и за запазване на културното наследство, което не е много добре финансирано от държавата. В момента всички паметници на културата са в доста незавидно състояние. Най-тежките проблеми в къщите-музеи са покривите, които текат, състоянието на дървената конструкция и отводняването. Смятаме, че това, което правим сега, не е лукс, а необходимост, за да спрем разрушаването и загубата на тези обекти“, каза Христо Георгиев – ръководител на проекта.

Проектът се финансира комбинирано с безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Общият бюджет за цялостната реализация е в размер на 9 605 288,41 лв. От тях, безвъзмездната финансова помощ е в размер на 5 047 038,41 лв. Останалите 4 558 250,00 лв., са финансов инструмент под формата на кредит при изключително облекчени условия.