Промени в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-9 от 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация определят условията, задълженията на компетентните органи и документите, на чиято основа се извършва адресна регистрация на служебен адрес. Проектодокументът е публикуван за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ. Целта му е наредбата да се приведе в съответствие с измененията в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), с които се въвежда „служебен адрес“ и възможността лица да бъдат регистрирани на такъв адрес при определени в закона случаи.

С измененията се регламентират условията и задълженията на членовете на комисия, която съгласно чл. 92, ал. 8 от ЗГР, трябва да установи обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят документ за собственост или документи за ползване на даден имот за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, или други документи, доказващи собствеността или ползването на имот. Предложените промени определят също и обстоятелствата, които са предмет на проверката. За целта в глава пета „Създаване и поддържане на национален класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България“ в наредбата е създаден нов раздел IV „Задължения на комисията по чл. 92, ал. 8 от Закона за гражданската регистрация“. Проектодокументът определя, че комисията се назначава от кмета на съответната община, като неин председател е служител от общинската администрацията. Тя трябва да провери обстоятелствата за извършване на адресна регистрация в 7-дневен срок от назначаването ѝ. Изисква се представители на Министерството вътрешните работи, на Агенцията за социално подпомагане и на общинската администрация да посетят адреса с цел изясняване на обстоятелствата.

Комисията ще трябва да изготвя становище по искането за извършване на адресна регистрация, което предава на органа по чл. 92, ал. 1 от ЗГР, т.е. на кмета на общината, на района или на кметството или на определени от тях длъжностни лица. Регистрацията се извършва при положително становище на комисията от органа по чл. 92, ал. 1 от ЗГР. При невъзможност лицето да се регистрира на адреса, обект на проверка, комисията предлага да се регистрира на служебен адрес.

Промените в наредбата предвиждат още от две на десет години да се промени срокът, в който се съхранява информация от Главна дирекция „ГРАО“ към МРРБ за достъпа до електронните регистри на национално ниво. Предвижда се задължително да се проверява за наличие на вече съставен акт за гражданско състояние на база документи от чужбина. По този начин ще се избегне съставянето на повече от един акт. Проверката ще се извършва от длъжностното лице по гражданското състояние, отговорно да състави акта за гражданско състояние.

Предлага се и нов срок, в който да се съхранява информацията в журналните записи. Така се постига хармонизация със заложения в Закона за електронното управление срок. За по-голяма яснота са прецизирани текстове от наредбата и се предлагат промени от правно-технически и редакционен характер.

До 31 март 2025 г. 10-те най-големи общини в страната могат да кандидатстват с конкретни проекти по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027.

Процедурата е насочена към изпълнението на вече одобрени в рамките на първата фаза от процеса по кандидатстване проектни идеи. Допустими за финансиране са дейности, насочени към изпълнение на инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност, енергийна ефективност и обновяване на многофамилни и еднофамилни жилищни и обществени сгради, включително студентски и ученически общежития, както и за устойчива мобилност, вкл. градска мобилност. Подкрепа могат да получат мерки за подобряване състоянието на пътна инфраструктура, функционални връзки и пътна безопасност, както и на зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства.

За финансиране могат да кандидатстват още проекти за модернизация на образователна инфраструктура и оборудване, здравна и социална инфраструктура, жилищно настаняване, култура, спорт и туризъм. Задължително изискване към всички проекти е те да съответстват на целите и приоритетите на Плана за интегрирано развитие на общината на съответната община. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 734,3 млн. лв. От тях 538,6 млн. лв. са предвидени за финансиране на проекти на общини или клъстери от по-слабо развитите региони. Останалите 195,7 млн. лв. са за регионите в преход – София и Благоевград.