Този уикенд местим стрелките с един час напред

В нощта на събота 29 срещу неделя 30 март 2025 г. сменяме зимното с лятно часово време. Ще коригираме часовниците с един час напред. Това значи, че ще изгубим един час сън, ако искаме да спазим обичайния си дневен ритъм. Добрата новина е, че смартфоните и компютрите ще се погрижат за актуализацията автоматично.

След като през октомври преминахме към зимно часово време, в последния уикенд на март сменяме часа. Идеята е да се удължи ползването на светлата част на деня. Сред предимствата са повече светлина вечер, намаляване на разходите за електроенергия и възможност за увеличаване на времето за активности на открито.

Като отрицателни ефекти медици и психолози изтъкват разстройство на биологичния часовник, повишена умора и стрес в първите дни след промяната, както и възможни рискове за здравето, като сърдечно-съдови проблеми.

Ресурсът за нова програма за енергийна ефективност е осигурен, но правилата, по които ще използва, тепърва ще се изясняват

На 27 март в Интер Експо Център се проведе конференция под надслов „Финансиране за енергийна ефективност, дигитализация и умения“, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Камарата на строителите в България, Коалиция „Да обновим България“ и Клийнтех България. Форумът събра представители на европейските, националните и местните власти, бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди, които обсъдиха предизвикателствата и възможностите за модернизация на сградния фонд чрез иновации, пазарни подходи към финансирането и нови умения.

„Без стабилни институционални механизми няма как да постигнем значими резултати в обновяването на сградния фонд – трябва последователност, ангажимент за устойчиво финансиране и техническа подкрепа за местните власти и собствениците“. С тези думи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, подчерта необходимостта от системен подход и дългосрочна визия за енергийната ефективност в сградния сектор. „Необходима е ясна структура, която да гарантира, че нещата ще се случват на практика – с устойчиви правила, предвидимост и активна подкрепа на местно ниво. В момента имаме съвпадение между интереса към програмата и възможността за финансиране с комбиниран ресурс от НПВУ, държавния бюджет и Социалния климатичен фонд и трябва да използваме тази възможност в непосредствената задача – създаването на Националния фонд за декарбонизация“, посочи още Драгомир Цанев, като изтъкна важността на бързите и координирани действия от всички страни.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова обяви, че втората Национална програма за енергийна ефективност ще бъде обезпечена с финансиране до 2030 г., като за 2025 г. са планирани 50 млн. лв., а през следващите години се предвиждат значителни инвестиции – до 800 млн. лв. годишно. Тя уточни, че предстои изработване на правила за кандидатстване, а основен приоритет остава активното включване на общините и собствениците в процеса на обновяване. Предизвикателство обаче за тази и следващата година е изпълнението на проектите по НПВУ – както по Етап I със 100% държавно финансиране, така и по Етап II, където самоучастието е 20%. „Беше създаден шум в системата, че блоковете ще отидат за финансиране по втората национална програма за енергийна ефективност от държавния бюджет. Ние обаче се обърнахме с писмо до всички кметове, давайки възможност на местните власти и сдруженията на собствениците да се възползват максимално от предвидения европейски финансов ресурс за обновяване на жилищата“, потвърди Дора Янкова.

По време на форума Радан Кънев, член на Европейския парламент, и Тома Павлов от Работната група за реформи и инвестиции към Европейската комисия акцентираха върху важността на последователните политики и доброто сътрудничество между институциите за ефективно усвояване на ресурсите по Националния план за възстановяване и устойчивост. И двамата бяха категорични, че моделът със 100% грантово финансиране не води до реална промяна, защото обхваща много малка част от нуждаещите се сгради, а също така е социално несправедлив, защото с данъците на граждани с по-ниски доходи често се финансира обновяване на жилищата на по-заможни хора, които нямат нужда от такава подкрепа.

Според Тодор Андонов, член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България, предизвикателство остава краткият срок за изпълнение на проектите и недостигът на подготвен кадри. Той призова за дългосрочна, а не кампанийна програма, която да осигури стабилност на сектора и да подобри качеството на обновяването. Той също призова за създаване на устойчив механизъм за финансиране, който да е свързан със задължителните по закон отчисления за ремонт и поддръжка на етажната собственост, като даде пример за такава система в Словакия, където безвъзмездната помощ е 40%.

Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, също отбеляза нуждата от преосмисляне на финансирането – с фокус върху участието на индивидуалните собственици и върху инвестициите в знание. Той посочи, че строителният сектор в България има огромен потенциал за иновации, който следва да бъде насърчаван чрез устойчиви политики и подходящи финансови инструменти. В подкрепа на тази теза представители на браншови и професионални асоциации, както и на специализирани финансови институции като Фонд на фондовете, ФЕЕВИ и НДЕФ представиха конкретни модели и решения, които ще бъдат обсъдени от новата работна група към МРРБ за създаване на Национален план за сградно обновяване и правила за новата Национална програма за енергийна ефективност. Целта е предвиденият ресурс от над 2,2 милиарда лева, както и ресурсът, генериран чрез бъдещия Национален фонд за декарбонизация, да достигне до максимален брой хора, като се привличат допълнителни частни инвестиции и се осигури техническа помощ на място за максимално качество на проектите.

За ЕнЕфект

Център за енергийна ефективност ЕнЕфект е неправителствена организация с нестопанска цел, основана през 1992 г. в София, България. Чрез интензивното участие в международни и национални инициативи за подобряване на енергийната ефективност ЕнЕфект вече повече от 30 години подкрепя усилията на българските централни и местни власти и частния сектор за устойчиво енергийно развитие. В момента ЕнЕфект действа като секретариат на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, а като част от международния консорциум EEE (Еконолер – ЕнЕфект – Елана) управлява българския Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници, създаден с подкрепата на Глобалния екологичен фонд, Световната банка и българското правителство.

Общините, които имат проектна готовност, могат сключват договори за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по Етап 2 на Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като програмата не е спряна. Това обяви зам. -министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова при участието си във форум на тема „Възможности за строителния сектор: финансиране за енергийна ефективност, дигитализация и умения“. Събитието е част от „Архитектурно-строителната седмица“ и се организира от КСБ в партньорство с инициативата „Да обновим България“, „Енефект“, „Клийнтех България“, Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“ и др.

Зам.-министър Янкова отбеляза, че по Етап 2 на програмата, където собствениците участват с 20% съфинансиране, са одобрени 282 проектни предложения за саниране на блокове в страната. „Беше създаден шум в системата, че блоковете ще отидат за финансиране по втората национална програма за енергийна ефективност от държавния бюджет. Ние обаче се обърнахме с писмо до всички кметове, давайки възможност на местните власти и сдруженията на собствениците да се възползват максимално от предвидения европейски финансов ресурс за обновяване на жилищата. В срок до 28 март общините могат да потвърдят колко блока желаят да се санират по Етап 2 на програмата“, обясни Дора Янкова. Към момента е получено потвърждение за над 50 сгради в общините Стара Загора, Златоград, Асеновград, Ардино и Димитровград. „Даваме си сметка, че това означава качество на живот за гражданите и икономическа активност за строителните фирми. Повече от 45 000 апартамента е предвидено да получат ресурс и да се промени стандартът на живот на около 100 000 души. Това е огромен ресурс за България, който ще промени облика на градовете и не бива да си позволим да го пропуснем. Призовавам общините да изберат изпълнители и да работят, а не да се отказват от програмата“, каза още Янкова. Според нея така ще се спести време за блоковете с проектна готовност, защото програмата е действаща, а няма да се чака до 2030 г.

Заместник-регионалният министър информира, че до месец-два ще започне по-активна работа по саниране на блоковете, одобрени и по Етап 1 на Плана за възстановяване и устойчивост. По него 756 многофамилни сгради ще получат 100% безвъзмездни средства за енергийна ефективност. „Повечето договори с общините и сдруженията на собствениците са сключени. В спешен порядък се подписват и последните 114 договора. Паралелно с това сме в много активен диалог с общините, за да могат да си приключат обществените поръчки и да започне строителство“, обобщи Янкова. Тя добави, че вече се ремонтират два жилищни блока в Свищов, предстои да започне работа в още три общини. Очакванията са в рамките на малко повече от година със средствата по НПВУ да бъдат обновени 1000 жилищни сгради в страната. „Оптимист съм, че там, където се работи, ще се изпълнят проектите“, коментира заместник-регионалният министър.

Дора Янкова определи 2024 г. като почти пропусната с изгубено време, особено за строителния процес. „Не знам защо е било това закъснение, дали от страх на предишните правителства да се занимават с програмата. Доброто в случая е, че има много мобилизирана енергия на сдруженията на собствениците и общините, защото има над 800 жилищни сгради с подготвени документи за саниране. Това е причината да започне подготовка за втора национална програма за енергийна ефективност. Средствата за нея са осигурени до 2030 година“, обяви още зам.-министър Янкова. В бюджета за тази година са предвидени 50 млн. лв., за догодина средствата възлизат на 200 млн. лв., през 2027 и 2028 г, са планирани 800 млн. лв., а през 2029 година – 650 млн. лв.

Зам.-министър Янкова каза още, че предстои да се разпише и пътна карта, както и да се сформира експертен съвет към МРРБ с участието на заинтересованите страни, където да се определят ясни правила и визия за бъдещите политики и санирането на жилищата с национално финансиране, европейски средства, финансови инструменти и др.

Тя добави още, че заедно с кметовете на общини е обсъдила идеята от местните бюджети да се отделят средства и за обновяване на вертикалната планировка и градинките около санираните блокове, за да има цялостен ефект от модернизацията и променена градска среда.