През 2025 г. се наблюдава безпрецедентно увеличение на местната данъчна тежест в България, сочи ежегодният анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Проучването е чрез определен индекс за местна данъчна тежест. Той се изчислява по скала от 0 до 100, където 0 съответства на най-ниските допустими по закон ставки на четири ключови местни налога: данък върху недвижимите имоти, данък върху възмездното придобиване на имущество, данък върху превозните средства и патентен данък за търговски обекти. През последното десетилетие този индекс показва устойчиво покачване, с изключение на 2019 г., когато заради местните избори повечето общини задържат или понижават ставките.

През 2025 г. обаче е отчетено повишение от цели 2,5 пункта в индекса, което е най-високото за последните десет години. По данни на ИПИ това не се дължи на няколко големи общини, които повишават драстично данъци, а напротив — причината е в широкото разпространение на увеличения в различни населени места.

Конкретно, отчетени са 72 случая на увеличение на данъка върху недвижимите имоти, 33 на данъка за възмездно придобиване, 28 на патентния данък за търговия на дребно и 45 на данъка върху превозните средства.

В географски план, данъчната тежест е най-висока в някои от големите общини и в курортните райони по южното Черноморие. В челото на класацията попадат Царево със стойност на индекса 87,9, Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). В обратния край на спектъра, с най-ниски ставки, се нареждат по-слабо населени или гранични общини като Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).

Според анализа на ИПИ, най-съществената промяна не е само в абсолютните стойности на индекса, а в неговата динамика. Сравнение между данъчната карта на страната през 2021 г. и 2025 г. показва значително потъмняване на общините – знак, че много от тях са преминали от ниски към средни или високи нива на облагане. Това подсказва бързо и повсеместно нарастване на данъчната тежест.

С усилената си работа и доверието на Европейската комисия, правителството направи така, че санирането на многафамилните жилища по Плана за възстановяване и устойчивост да е изцяло безплатно за хората, а парите, предвидени за самоучастие по Етап 2, да останат в домакинствата. Има семейства, които ще си спестят 12 000 лв. Това заяви в ефира на БТВ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Тя посочи, че страната ни е поела ангажимент до 2050 г. 60% от жилищния фонд да бъде саниран, за да може сградите да пестят енергия, а хората да живеят в подобрена среда. „Трябва да направим национален план за енергийна ефективност, в който ще има финансов микс, включващ национални и европейски средства, финансови инструменти и др., за да може да има постоянна политика за българските граждани. Ще има включително мерки за селата и самотноживеещи хора, които да подменят дограмата си, да санират стаите, които ползват, и да се монтират термопомпи, за да паднат сметките за отопление. Това е политика и грижа за хората от държавата, която мисли за тях и ги поставя в центъра“, каза Янкова. Тя посочи, че до момента по Националната програма за енергийна ефективност са обновени около 2000 жилищни блока. 1038 се очаква да бъдат санирани по Националния план за възстановяване за 1,134 млрд.лв. Още 129 многофамилни жилищни сгради ще бъдат обновени във въглищните региони – Перник, Кюстендил и Стара Загора с безвъзмездни средства от Фонда за справедлив преход на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. в размер на близо 200 млн. лв. „Само в рамките на кампанията по ПВУ заявление за саниране са подали 3006 блока в страната, което показва, че има голям интерес и енергия от хората“, посочи Янкова.

Тя информира, че до края на годината предстои да стартира втори етап на Националната програма за енергийна ефективност, по която от бюджета до 2029 г. ще бъдат отпуснати 2,5 млрд. лв., като отново гражданите ще могат безплатно да санират жилищата си. Паралелно с това се подготвя и нова програма с финансиране по линия на социалния фонд за климата. Тя предвижда да бъдат енергийно обновени сгради с разгъната застроена площ около 1,6 млрд. кв. м. Сградите, в които 75% от обитателите са енергийно бедни, ще се финансират безвъзмездно. В момента се разработват критериите за енергийно бедни, които включват доход на член от семейството, сметките за отопление и вида сграда.