Спасяването на Преображенския манастир е сред акцентите в разширеното партньорство между Община Велико Търново и Университета по архитектура, строителство и геодезия /УАСГ/. Инициативата е на кмета на старопрестолния град Даниел Панов.

В тази връзка в манастира бе организирано посещение на декана на Строителния факултет на УАСГ доц. д-р инж. Емад Абдулахад – учен и експерт с голям опит в сферата на обследването, укрепването и възстановяването на сгради, включително паметници на културата като Народния театър в София. Доц. д-р Абдулахад анализира в детайли конструкцията на застрашеното от събаряне входно крило, както и основите му. Набелязани бяха необходимите мерки, които следва да се предприемат.

Извършено бе и наземно лазерно сканиране , което позволява в детайли да бъде създаден подробен графичен модел на цялата сграда. Сканирането със специализирана техника бе извършено от доц. д-р инж. Гергана Антова. Паралелно с това продължава и работата на специализантите в катедра „История и теория на архитектурата“ на УАСГ. През учебната 2024-2025 г. те ще изпълняват задачи, свързани с ареала на Велико Търново – опазване на културно наследство, опазване на исторически селища и райони, реставрация на архитектурни паметници, както и сгради в исторически контекст. Сред тези задачи е и проектиране на реставрацията, консервацията и адаптацията на входната сграда на манастира.

Община Пловдив поема управлението на археологическата недвижима културна ценност „Малка Базилика“ за срок от 10 години.
Дейностите, свързани с опазването на обекта, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности в сградата, ще се извършват от Регионалния археологически музей в Пловдив, в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство. Отношенията между музея и общината трябва да се уредят с договор.
Малката раннохристиянска базилика в Пловдив – един от 100-те национални туристически обекта, датира от втората половина на V век. Тя е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Храмът е бил с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка, за която се смята, че е сред най-доброто, направено от майсторите от Филипополската школа.
Останките на базиликата са открити случайно през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Наричат я Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика).
Цялостната й реставрация и консервация започва през 2010 г., с инициативата и финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“, Министерство на културата и Община Пловдив.

На 4 декември 2024 г., сряда, в 17.30 часа, археологическият обект Одеонът– недвижима културна ценност, част от Форумен комплекс на Филипопол, отваря врати за посетители и като сцена за провеждане на културни събития.

Това ще се случи на кратка церемония с участието на кмета на град Пловдив Костадин Димитров, в присъствието на гости, граждани и медии.

За Одеона ще разкажат археологът – проучвател на обекта Мая Мартинова – Кютова и арх. Румяна Пройкова – съратница и част от екипа на покойната вече арх. Вера Коларова, автор на проекта.

Музикален домакин на събитието ще са изтъкнатите музиканти: Калоян Куманов – акордеон, Владимир Владимиров – китара, Мирослав Турийски – пиано и Деница Василева – вокал, които ще изпълнят част от програмата „Фолклорни балади“. Водещ на вечерта ще е Лили Бързева.

Одеонът на Филипопол е разкрит през 1988 г. при разкопки на северната страна на античния форум. Като елемент от градски площад през римската епоха сградата в североизточния ъгъл на терена е служила за седалище на градския съвет на Филипопол.

През последните 10 години Одеонът на Филипопол претърпя сериозна трансформация по отношение на възстановителни и реставрационни дейности от страна на община Пловдив. Бяха вдигнати колоните, оправени бяха сцената и седалките, а на по-късен етап беше реконструирано и пространството – обособиха се алеи и се осигури връзка с Епископската базилика на Филипопол.