Необходимостта винаги провокира креативност и изобретателност. В ситуацията на Аксел Ериксон това е било изключително големият недостиг на електричество в Швеция през 1922 г. след Първата Световна война. Правителството обявява тежки мерки за икономии. В резултат на настъпилите промени се увеличават и изискванията за жилищно строителство: От сега нататък, за да се задържи топлината в жилището за по-дълго, трябва да се използва по-добра изолация.
По това време Д-р Йохан Аксел Ериксон, швед съвсем в началото на 30-те си години, преподавал като доцент по строителни техники в ‘‘Кралския институт по технологиите‘‘ в Стокхолм. Той правел проучване върху голям брой различни проби от аериран бетон, знаейки, че сгради, направени от този материал, не само ще са идеални за по-бързо построяване от преди, а също ще изолират интериора по-добре от дървото, което било често използван строителен материал по онова време.
Ериксон забързал процеса на сушене на порестата маса от изгорял шистов варовик, вода и алуминиево брашно, като ги сложил в опитен образец на лабораторен автоклав. Порестата маса оцеляла през нощта в автоклава, и получената вулканизирана тухла притежавала значително увеличена сила и нов, по-силен кристализиран състав. В горещината и налягането от парната вулканизация, кремъчните и варовите компоненти се слели във формата на кристализиран калциев силикат хидрат, подобен на вулканичен камък, познат в природата като тоберморит. Архитектът патентова неговото изобретение през 1924 г. и открива търговеца Карл Огън Карлен, в чието лице вижда отличен потенциал, който да представи новия строителен материал на клиентите. Първо в Швеция, после по целия свят.
Карл Огъст Карлен: от фермерско момче до индустриалец
Бъдещият бизнес партньор научава от нулата как да реализира добра идея с търпение. Именно така шведът Карл Огъст Карлен се превръща от фермерско момче в успешен индустриалец.
Роден през 1876 г. и син на дърводелец, малкият Карл Огъст живял с шестима братя и сестри във ферма далеч на запад от Стокхолм. Веднага след началното училище, Карлен отива в земеделско училище. През 1896 г. той намира първата си работа като склададжия и отговорник по сметките на едно зърнохранилище. През 1903 г. той се мести в Yxhults Stenhuggeri AB – варовична кариера с каменоделски бизнес близо до градчето Yxhult.
Карлен напуска компанията след скандал и се завръща през 1910 г. след молба от съвета да заеме длъжността на управител. През 1924 г. на 48 години, той най-сетне поема пълен финансов контрол и разширява шведската компания в това, което по-късно ще се превърне в световната Ytong Group.
1924 г. била също годината, в която търговецът се запознал с автоклавния клетъчен бетон на шведския архитект Аксел Ериксон. Карлен силно вярва, че новият строителен материал ще бъде утвърден, тъй като комбинира предимствата на дървото с бърза и лесна обработка.
Карлен признава потенциала и се сдобива с производствения лиценз въпреки съпротивата на неговия контролен съвет. Година по-късно, предприемачът стартира производството на първия парно вулканизиран аериран бетон. Началото на една история на успеха.
Бившето фермерско момче останало председател на борда на компанията-майка Ytong, докато не станал на 80 години. Той починал през 1960 г. Неговият портрет все още виси в централното управление на Xella Group в Дуисбург.
Между другото: Защо блоковете автоклавен клетъчен бетон Ytong са пакетирани в слънчево жълто? Тук също има връзка с Карл Огъст Карлен: защото жълтите рози са били любимите цветя на жена му Герда. Мъжът слушал жена си и пакетирал новия си строителен материал в силно видимо жълто.
През 2023 г. ние в Xella честваме стотната годишнина на автоклавния клетъчен бетон! От 1923 г. AAC е революционизирал строителната индустрия и се е превърнал в един от водещите световни строителни материали. Със своята отлична топлоизолация, звукоизолация, висока якост, дълготрайност и екологичните си качества, автоклавният клетъчен бетон е водещ строителен материал в изграждането на съвременни и устойчиви проекти през последните десетилетия.
