След южните квартали: Къде ще се строи в София през следващото десетилетие

Южна София беше големият победител на жилищния бум през последните две десетилетия. Квартали като „Кръстова вада“, „Манастирски ливади“, „Малинова долина“, „Витоша“ и районите около Околовръстния път привлякоха огромна част от новото строителство, а заедно с него и значителна част от търсенето на жилища в столицата. Днес обаче все по-често се поставя въпросът дали този модел не достига естествените си граници и откъде ще дойде следващата голяма вълна на развитие.

На пръв поглед пазарът показва признаци на успокояване. По данни на Агенцията по вписванията през първото тримесечие на 2026 г. в София са вписани 7529 сделки с имоти, което представлява спад от 12,3% спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче ипотечното кредитиране остава активно. Договорните ипотеки в столицата достигат 3948, което е ръст от 1,7% на годишна база. Данните показват не толкова отстъпление на пазара, колкото промяна в неговото темпо.

Подобна картина се вижда и при инвестиционната активност. Според Националния статистически институт през първото тримесечие на 2026 г. в страната са издадени разрешителни за строеж на 2302 жилищни сгради с общо 13 567 жилища и 1,735 млн. кв. м разгъната застроена площ. На годишна база броят на сградите нараства с 10,5%, жилищата с 28,3%, а разгънатата застроена площ с 33,3%. Това показва, че предприемачите продължават да гледат дългосрочно на пазара въпреки по-умерената динамика при сделките.

Според управителя на една от големите строително-предприемачески компании Евгени Василев обаче въпросът вече не е просто дали има терени за строителство.

„Терени има както около София, така и вътре в града. По-често проблемът е в регулацията, инфраструктурата и сложните административни процедури“, коментира той.

Въпреки че в общественото пространство често се говори за недостиг на земя, реалността се оказва по-различна. В много случаи инвеститорите се сблъскват с неуредени наследствени отношения, липса на достъп, право на преминаване или необходимост от сложни регулационни процедури. Именно тези фактори често превръщат иначе перспективни терени в трудни за реализация проекти.

Паралелно с това расте и цената на самата земя. По думите на Василев преди две години обезщетение от 30% при договаряне със собственици на парцели е било по-скоро изключение и горна граница на пазара. Днес предложения под 30% почти не се срещат. Това показва, че собствениците на терени също очакват бъдещо поскъпване и не са склонни да правят компромиси с условията.

Към това се добавя и ръстът на строителната себестойност. Данните на НСИ за индекса на цените в строителството показват продължаващо увеличение както на разходите за труд, така и на строителните материали през последните години. За инвеститорите това означава все по-трудно планиране на бъдещи проекти, особено в среда, в която клиентите стават по-внимателни и вземат решенията си по-бавно.

Именно в този контекст все по-често започва да се говори за потенциала на Северна София. Районите около Илиянци, Требич, Негован, Чепинци, Кубратово и Враждебна разполагат със значително повече свободни терени в сравнение с вече силно урбанизираните южни квартали. Те предлагат възможности за развитие на по-мащабни проекти и в дългосрочен план могат да се превърнат в естествено продължение на растежа на града.

Related Articles

Нова обществена минерална баня отвори врати в разложкото село Баня

Новоизградена обществена минерална баня отвори врати в разложкото село Баня. Тя е изградена със средства от държавния бюджет чрез Министерството на регионалното развитие и...

Министър Шишков: Всички нови магистрали ще се дават на концесия

Всички нови магистрали у нас ще се дават на концесия. "Турция има най-голям интерес да строи. Държавите около нас започнаха да искат да изграждат...

ПОСЛЕДНИ

НАЙ-ЧЕТЕНИ