Изложбата „Камък върху камък“, която представя каменните мостове в Родопите, е експонирана в Регионален етнографски музей (РЕМ) в Пловдив до края на месец ноември. Тя е дело на сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ с ръководител на проекта арх. Иван Колев.
Екипът е описал и документирал актуалното състояние на над 70 каменни моста от късното Средновековие и периода на Възраждането в областите Кърджали и Смолян. Локализираните мостове са общо 140, като повече от половината са без статут на недвижими културни ценности. Според екипа на арх. Колев в списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство липсват значими обекти като Върбински мост, мостът край с. Ловци, трисводестия мост в Рудозем, мостът в Средногорци и други.
Какво знаем за каменните мостове в Родопите?
Едни от основните причини за построяването на мостовете в Родопите са особеният планински терен и буйните, труднопреходими реки, каквито са били река Арда и нейните притоци. Средствата за мостовете били събирани от местните жители или дарявани от по-богатите, разказват от сдружението. Според вярванията се заставало по средата на реката и се хвърляло по един камък от двете страни. Докъдето стигнел камъка, до там се определяло коритото й.
Материалите
При строежа на мостовете са ползвани речен, дялан камък, хоросан, каменни отломки дървени елементи. Майсторите избирали места със здрава основа от камък. Върху мостовете се забелязват различни отпечатъци, знаци и символи, което се свързва с вярванията, че всеки майстор е имал свой белег, чрез който се е представял. Съоръженията били обикновено с широчина от 2.5 до 3 метра, което позволявало на двама конника с натоварени дисаги да се разминат. Местните хора вярват, че активното им използване ги заздравява. Въпреки изминалото време, повечето от мостовете са в много добро състояние, констатира екипът на проучването.
Образци: Дяволският мост или Шейтан кьопри
Дяволският мост над река Арда, известен с турското си име Шейтан кьопри, е най-забележителният образец на високото мостово строителство в Родопите. Дълъг е 67 метра и широк – 3.40 м. Намира се на 10 км от град Ардино. Той е част от трасето на стар керванджийски път, пресичащ Родопите от север на юг и свързващ Горнотракийската низина с Беломорието през прохода Маказа.
 в Пловдив до края на месец ноември. Тя е дело на сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ с ръководител на проекта арх. Иван Колев.){kind=link}