Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ продължава да отчита сериозен брой работещи без трудов договор в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“. От началото на годината са установени 416 работещи без трудов договор при общо установени 2111 случая във всички икономически дейности, съобщиха от пресцентъра на Инспекцията по труда.

От началото на 2025 г. инспекторите по труда са извършили 3946 проверки в сектора. Установени са 17 459 нарушения на трудовото законодателство, от които 9758 се отнасят до осъществяването на трудовите правоотношения, а 7522 до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Констатираните нарушения по трудовата заетост на чужденци в България са 172.

За установените нарушения в сектора са съставени 982 актове за установяване на административни нарушения. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е за почти 1.5 млн. лв., посочиха от ГИТ. За сектора са дадени 8686 разрешения за наемане на непълнолетни лица.

Проверките за спазването на трудовото законодателство ще продължат все така интензивно, като през лятото акцентът ще падне върху секторите на туризма, строителството и селското стопанство, в които се назначават много хора, каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.

Един на всеки трима българи на възраст между 18 и 29 години използва активно приложения с изкуствен интелект, докато 81 на сто от най-възрастните нямат досег с такива приложения. Това показват данните от национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено през юли.

В анкетата са участвали 1000 пълнолетни граждани от цялата страна по стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Резултатите от допитването разкриват рязък контраст между поколенията и образователните нива при използването на генеративен изкуствен интелект у нас.

Общо 44% от пълнолетните българи посочват, че са използвали поне веднъж платформи като ChatGPT, Gemini и други подобни – 13% казват, че редовно се възползват от услугите на изкуствения интелект, а 31% – само в отделни случаи. Останалите 56% заявяват, че все още не са имали досег с такива технологии.

Най-активни потребители са младите и висшистите – 62% от хората с висше образование вече използват генеративен AI, докато сред хората с най-ниско образование делът спада до едва 21%.

България се нарежда на средно европейско равнище по обхват на AI технологиите, но изостава по отношение на тяхната целенасочена употреба. Данните показват, че българите два пъти по-често се обръщат към изкуствения интелект по лични причини – като търсене на информация или забавление (36%), отколкото за професионални или образователни цели (18%). Тази тенденция се запазва дори сред най-младите и най-образованите.

Високоскоростна железопътна връзка, която ще преминава през слабо развитата южна част на Италия, вдъхва надежди, че ще помогне за преобръщане на годините на обезлюдяване и ще подкрепи вялата икономика в региона, пише Ройтерс.

145-километровата линия ще свързва градовете Неапол на средиземноморското крайбрежие и Бари на бреговете на Адриатическо море само за два часа спрямо четири в момента.

Връзката, която се модернизира и също ще бъде управлявана от контролираната от държавата железопътна компания Ferrovie dello Stato (FS), се очаква да бъде завършена до 2028 г.

Жп линията струва малко над 6 млрд. евро, като почти една четвърт от средствата ще дойдат от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Институтът Svimez, съсредоточен върху южните области, счита, че само в строителната фаза новата линия ще генерира нов бизнес на стойност над 4 млрд. евро и 62 хил. работни места.

Очаква се подобрената свързаност, осигурена от високоскоростната железница, да позволи на жителите да останат в родните си градове, като същевременно имат достъп до повече възможности за работа и паралелно с това допринасят за регионалната стабилност и растеж.