Средно 42% от европейските компании прибягват до услугите на изкуствен интелект, като Чехия, България и Литва са страните, в които е най-разпространен. Това са изводите на Европейска агенция за основните права, базирана във Виена. Експертите отчитат, че изкуственият интелект е особено ценен от рекламния отрасъл за насочване на рекламата към определени онлайн потребители чрез алгоритми. Коронавирусната пандемия ускори неговата още по-широка употреба, посочва те в свой доклад.
Специалистите от агенцията са направили 90 интервюта с обществени и частни организации в Испания, Естония, Финландия, Франция и Нидерландия.
Европейските държави трябва да засилят разпоредбите на законодателството си, за да защитят основните права спрямо изкуствения интелект, който може да бъде източник на грешки и дискриминация, които в момента трудно могат да се оспорят, препоръчват от Европейската агенция за основните права.
Според експертите изкуственият интелект е събирателно понятие, с което се обозначават технологиите, които позволяват на машините да имитират известна форма на реален интелект и да „учат“, анализирайки средата, в която се намират, вместо просто да изпълняват прости инструкции. Този тип софтуер, който обединява голяма палитра от приложения (гласови асистенти, системи за гласово разпознаване, системи за лицево разпознаване, по-усъвършенствани роботи, автономни автомобили), в момента се използва както от държавни власти, така и в медицината, частния сектор и образованието.
Един от рисковете е хората да възприемат сляпо новите технологии, без да оценят тяхното въздействие, преди да започнат да ги използват, предупреждават авторите на документа. Според тях изкуственият интелект може също така да накърни личния живот, като разкрие например хомосексуалността на даден човек в база данни.
Изкуственият интелект може да доведе и до дискриминация на трудовия пазар, ако например работи със заложени критерии, изключващи определени категории от населението на базата на тяхното име или адрес.
Когато европейските граждани получават погрешна медицинска диагноза или пък им се отказва социална услуга, те не винаги знаят, че решението е взето по автоматизиран начин от компютър. По този начин гражданите не са в състояние да го оспорят или да внесат жалба.
Не трябва да се забравя, че може да има и грешки, защото изкуственият интелект, създаден от човека, не е безгрешен, предупреждават експертите.
