Държавата с амбиция за обновяване на над един милион еднофамилни и многофамилни жилищни сгради
До края на годината страната ни ще подаде на Европейската комисия първа версия на проекта за Национален план за саниране на сгради за осигуряване на обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради с цел постигане на високоефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова, която е председател на междуведомствената работна група, работеща по разработването на плана за преобразуване на съществуващите сгради в такива с нулеви емисии.
„Амбицията ни е до края на следващата година да имаме одобрен национален план, включващ всички политики, от които се нуждаем, свързани с модернизирането на сградите, опазването на околната среда, повишаването на качеството на живот на хората и подобряването на икономиката на страната“, посочи Янкова. Тя подчерта, че първоначалният проект е само рамка на мащабната програма. В самия национален план предстои да бъдат разписани детайлно всички изисквания, мерки, ролята на различните участници в процеса, финансовите източници, условията и всички останали параметри.
Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и заместник-председател на работната група, отбеляза, че се предлага мащабното саниране на сградите у нас да се осъществи в два хоризонта – до 2030–2035 г. и 2040–2050 г. Той подчерта, че амбицията е в плана да залегне участието на максимален брой заинтересовани страни – граждани, държавни и местни институции, строителния сектор и отделните браншови организации, както и банковия сектор, който има интерес към програмите за енергийно обновяване.
„В момента санираме около 1% от наличния сграден фонд годишно. За да изпълним изискванията на ЕК, трябва всяка година да обновяваме между 2 и 3% от идентифицираните сгради“, коментира Алексиев.
За изработването на първата версия на плана са използвани анализи на „Българо-австрийска консултантска компания“ (БАКК) и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, които са анализирали наличните данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и др.
Цвета Наньова от БАКК представи анализ на съществуващия жилищен фонд у нас. Според него към днешна дата в страната съществуват 1 165 998 сгради с 3 312 056 жилища със застроена площ от близо 290 млн. кв. м. От тях малко над 1 милион са еднофамилните постройки с повече от 1,3 милиона жилища. Почти 83 000 са многофамилните сгради, в които са разположени почти 2 млн. жилища. По думите на Наньова, за последните пет години има спад в броя на обитаваните еднофамилни сгради с близо 200 000 за сметка на многофамилните, които представляват новото строителство в градовете.
Според оценката на експертите, на обновяване подлежат близо 980 хил. еднофамилни жилища, както и 82 136 многофамилни сгради. „Става дума за жилищни сгради с обща площ от малко над 277 млн. кв. м“, обобщи Наньова.
Към момента у нас с европейски и бюджетни средства са обновени 3022 сгради. С осигурения към момента ресурс се очаква до 2030 г. да има още около 2000. Анализът показва, че част от домакинствата самостоятелно са предприели мерки за енергийна ефективност със собствени средства. Така 49% от всички обитавани жилища в страната са с подменена дограма, а близо 28% имат изпълнена топлоизолация по външните стени.
Наньова отбеляза още, че най-скъпи за саниране са еднофамилните сгради, тъй като 30% от ресурса отива за подмяна на старите скатни покриви. В същото време в тях живеят сравнително малко хора – данните от преброяването през 2021 г. показват средно по 2,4 на сто души. Многофамилните сгради имат най-голямо значение за енергийния профил на страната, защото обхващат 50% от обитаваната площ, 60% от жилищата и имат най-висок потенциал за енергийни спестявания.
Камен Симеонов от „ЕнЕфект“ представи междинни данни от анализа на нежилищния сграден фонд, който включва обществени учреждения като училища, администрации и др., както и промишлени предприятия. Към днешна дата оценките сочат нужда от обновяване на 129 млн. кв. м площ.
В рамките на заседанието на работната група бяха дискутирани редица теми, като приемането на план за енергийна бедност, изискванията за конструктивната устойчивост на сградите, проблемът с необитаемите сгради и др. Целта е да се осигури ефективно участие на обществеността и заинтересованите страни в началния етап на изготвяне на проекта на Националния план за саниране на сгради.
