За първи път се дава достъп до обработени данни, визуализирани чрез web картографски портал, за договорите на Агенция „Пътна инфраструктура“ за години назад. Чрез георефериране, за всеки участък или съоръжение в информационната система може да се види досие, от което става ясно какво се е случвало по него през последните години. Всички пари, които са изхарчени и ще бъдат изхарчени, вече са напълно прозрачни и всеки може да ги разгледа по най-удобния начин с уеб картите и информационните системи. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов.

Платформата roads.mrrb.bg вече съдържа данни за договори за 752 участъка от републиканската пътна мрежа на обща стойност 5,913 млрд. евро. Най-старият договор, за който са налични данни в системата, е от 7 август 2014 г., а най-новият – от 3 април 2026 г., посочи министърът. Информацията ще бъде публична в рамките на деня.

„Другото революционно нещо, което се направи, е за организацията на процесите, данните и договорите в самото АПИ. Въведен е железен ред, който е направен по условията и стандартите на една модерна корпорация“, каза още министър Найденов.

Йордан Терзиев обясни, че платформата съдържа данни за договорите за ново строителство, за основен ремонт и за текущ ремонт и поддържане. Той допълни, че е налична информация и по райони за контрактите за маркировка, знаци и ограничителни системи. Визуализират се обектите в изпълнение, предстоящите и завършените. Системата показва и линейно-реферираните участъци за всеки един договор. От нея е осигурен директен достъп до Портала за обществени поръчки. Платформата позволява търсене по дати и населени места. Създадена е и възможност за експортиране на данни. За да е лесно обновяването на платформата, е създадена администрация.

Министър Найденов посочи, че в информационната система се съдържат данни и за договора между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД от 23.10.2019 г. за укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления. Общата му стойност е над 569,5 млн. лева, а авансово са платени над 218,5 млн. лв. В него е заложено укрепването на почти 90 обекта. До момента само 3 от тях са завършени, 33 са в изпълнение, а 53 не са започнати.

Общинският съвет в Габрово прие Инвестиционната програма за 2026 г., съобщиха от пресцентъра на администрацията. Това позволява на общината да започне работа по ключови инфраструктурни обекти още в условията на действащ удължителен закон за държавния бюджет. Заместник-кметът Мария Йозова подчерта значението на решението, като заяви, че в момент, в който държавата все още работи без приет бюджет, разчетите за капиталови разходи са изключително важни за всяка община. Тя припомни, че заедно с кмета Таня Христова са настоявали тези текстове да бъдат включени в удължителния закон, за да могат общините да приемат своите капиталови програми.

В приетите разчети са включени редица важни за гражданите обекти, сред които основните ремонти на бул. „Столетов“ и бул. „Трети март“ – участъци, за които многократно са подавани сигнали за необходимост от обновяване. Програмата обхваща още ремонти на тротоари, подобрения на паркинги, разширяване на системата за видеонаблюдение, подмяна на светофарна уредба и проектиране на бъдещи инфраструктурни дейности, включително почистване на участъци от р. Янтра в урбанизираната територия.

Особено важен е и одобреният трансфер на целеви средства за текущи ремонти, който позволява разширяване на списъка с обекти и навременно възстановяване на настилки след подмяна на ВиК инфраструктура. В разчета са включени улици като „Звезда“, „Негенска“, „Смърч“, „Средна гора“, „Мир“, както и улица в с. Гарван, където предстои възстановяване на асфалтовата настилка след приключили дейности на ВиК дружеството. Това решение дава възможност общината да реагира и да осигури нормална проходимост и безопасност в кварталите, където ремонтите на подземната инфраструктура вече са завършили.

Приемането на Инвестиционната програма за 2026 г. гарантира, че въпреки липсата на приет държавен бюджет, Габрово може да продължи да изпълнява своите инфраструктурни ангажименти, да планира, ремонтира и подобрява градската среда.