„Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна“. Това е темата на Венецианското архитектурно биенале 2025, което ще се проведе от 10 май до 23 ноември следващата година. Форумът ще изследва понятието „интелигентност“ като способност за адаптиране към ограниченията на околната среда, свързани с изменението на климата и опазването на планетата. Участниците се насърчават да черпят вдъхновение от своя местен контекст, като техният разнообразен принос стимулира глобален разговор за бъдещето.

Предстои Министерството на културата да обяви конкурс за избор на кураторски проект, с който България ще участва в престижния международен форум. Провеждането на конкурса, както и цялостният процес по организация на българското участие се осъществява със съдействието на двете професионални организации – КАБ и САБ.

През последните месеци експерти от МК, КАБ и САБ работиха съвместно по актуализацията и усъвършенстването на статута на националното участие. На базата на натрупания опит от предходното участие на България са направени предложения за промени в статута, които ще бъдат представени допълнително от културното ведомство.

От КАБ предлагат срокът за изработване на концепциите в конкурса да бъде минимум три месеца, за да може участниците да разполагат с достатъчно време за изработването но качествени и задълбочени проекти.

Българският павилион отново ще бъде ситуиран в изложбената зала Sala Tiziano в културния център Centro Culturale Don Orione Artigianelli, който се намира близо до Моста на Академията във Венеция. Залата разполага с голям вътрешен двор и галерия с колонада, които предоставят допълнителни условия за експониране.

Куратор на 19-то Биенале догодина ще бъде Карло Рати – италиански архитект и инженер, професор, експерт по градски дизайн, изобретател и активист. Основател е на студиото за архитектура и иновации Carlo Ratti Associati и директор на Senseable City Lab в Масачузетския технологичен институт (MIT).

Карло Рати е автор на много забележителни проекти – от продуктов дизайн до архитектура и градско планиране. Сред проектите му са цифровият воден павилион на Expo 2008 в Сарагоса, Испания; генералният план на центъра за научни постижения MIND-Milano; 280-метровият небостъргач CapitaSpring в Сингапур; редизайнът на централата на фондация Agnelli в Торино; проектът „Очите на града“ на Bi-City Биенале в Китай; италианския павилион на Expo Dubai 2020 и много други.

Площад с паметен знак на името на основоположника на архитектурното образование в България – проф. архитект Храбър Попов бе открит в Клисура. Председателят на ОбС Карлово Доньо Тодоров произнесе тържествено словослед което заедно с кмета на град Клисура Ботьо Киров и председателя на Национална камара на строителите ветерани инж. Виктор Шарков откриха паметната плоча. Възпитаници на ДГ „Ана Козинарова“ изнесоха кратка програма. На събитието присъстваха също председателят на КСБ инж. Илиан Терзиев, потомците на видния архитект – арх. Олга Бакърджиев /снаха/ и арх. Храбър Попов /внук/, спонсори и изпълнители на делото – инж. Димитър Теллиев, Константин Златев и Румяна Комитова, признателни жители на Клисура.

Храбър Попов е първият български професор по архитектура и първи декан на катедра „Строителство“ във Висшето техническо училище в София. Той е син на учителя Христо Филипов Попов от Клисура – известен поборник от Априлското въстание и автор на първата книга за Априлската епопея. Майка му Мария Хадживълкова произхожда от прочутия род Гешови от Карлово. Храбър Попов е роден в София на 20 март 1896 година като шестото дете в семейството на Христо Попов. Участва като доброволец в Балканската война 1912-1913 година и в Първата световна война и е награждаван с ордени за храброст. Завършва право в Софийския университет, а след това и Висшето техническо училище в Шарлотенбург в Берлин, където се дипломира като инженер. А за образованието по архитектура следва при светилата на архитектурата в Германия Той е автор на десетки забележителни сгради в София и в много градове на България, на интериори, както и на павилиона на Всемирното изложение в Париж. Оформя българските павилиони на изложенията в Солун и Бари, Италия. В Карловския край по негов проект в съавторство с архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров е построена Централната минерална баня в гр. Баня.