Сметната палата проверява ефективно ли е управлението на опасните отпадъци, осъществявано от Министерството на околната среда и водите.
Проучва се и защо намалението им през годините е незначително на фона на по-големия спад на общо образуваните отпадъци, както и дали са основателни съмненията в данните за количествата генерирани опасни отпадъци. Търси се отговор и на въпроса защо делът на рециклираните опасни отпадъци у нас е над два пъти по-малък от този в ЕС.
Одитът, който извършва Сметната палата, обхваща периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2024 г. В него се включват изпълняваните от МОСВ дейности по управление, мониторинг и контрол на опасните отпадъци, както и постигнатите резултати и ефекти от управлението им.
Посочва се, че опасните отпадъци се генерират от различни потоци (битови, производствени, строителни), които, когато притежават експлозивни, токсични или дразнещи свойства, могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Те са предмет на по-строг режим на контрол отколкото другите отпадъци и класификацията им се определя с наредба на министрите на околната среда и водите и на здравеопазването. Най-значителни количества опасни отпадъци се генерират от излезли от употреба моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори.
Сметната палата отбелязва, че предотвратяването на образуването на опасни отпадъци е най-добрият начин за справяне с проблемите, свързани с тях. Според Рамковата директива за отпадъците, която въвежда йерархия при управлението им, останалите мерки са подредени по следния ред: подготовка за повторна употреба; рециклиране; друго оползотворяване, например за получаване на енергия обезвреждане (контролирано депониране, изгаряне без оползотворяване на енергията и др.).
Когато генерирането им не може да бъде избегнато, опасните отпадъци трябва да бъдат третирани чрез специални съоръжения при спазване на строги правила за безопасност. Безопасното третиране обаче се възпрепятства от трудности, например със следенето за това да не се смесват с други видове отпадъци, както и с надеждното им регистриране и проследяване.
От Сметната палата посочват няколко установени проблема като причина за одита за управлението на опасните отпадъци.
Първият е, че по данни на НСИ за периода 2019-2023 г. образуваните опасни отпадъци в страната нарастват с 18,3% при намаление на общо образуваните отпадъци с 23,5%.
Според последните налични данни на Евростат, за 2018 г. страната ни достига едва 23% степен на рециклиране, в т. ч. и на опасни отпадъци, при средна степен на рециклиране в ЕС от 56%.
От органите, осъществяващи контрол върху процеса по управление на отпадъците, са констатирани и проблеми с везните, които претеглят теглото на отпадъците в някои от пунктовете за третиране и/или обезвреждане на опасни отпадъци.
Недостатъчният капацитет за обезвреждане на опасни отпадъци също е посочен като проблем в извършения SWOT анализ към Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г., което създава риск по отношение на ефективното им обезвреждане и третиране.
