Инвестиции и подобряване на бизнес средата в Шумен регистрират от Общината. Държавата работи с бизнеса, местната власт и това е знак, че средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще останат в България. Това каза министърът на регионалното развитие и благуостройството при откриването на строителните дейности на новото кръгово кръстовище при Индустриален парк – Шумен на път I-2.

Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез ОПУ-Шумен ще следи за качественото изпълнение на проекта. Благодарение на проекта за индустриалния парк е променена не само индустрията в региона, но и целия град, който е работно място за хиляди шуменци, каза в приветствието си Иванов.

Регионалният министър пожела успех на местната администрация и инвеститорите и изрази увереност, че Шумен ще бъде основният индустриален център в Северна България, тъй като това, което се привлича като инвестиции и работни места няма аналог.

В събитието се включиха още кметът на гр. Шумен Христо Христов, заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов, както и изпълнителният директор на „Индустриален парк Шумен“ АД Николай Тончев

24 279 граждани на държави извън ЕС са влезли в България в първите пет месеца на годината, за да работят. Тази година очевидно отново ще бъде рекордна за внос на работна ръка, тъй като този брой представлява 70% от допуснатите да работят у нас през цялата 2024 г. (34 720 души). Това става ясно от отговор на социалния министър Борислав Гуцанов на парламентарен въпрос.

11 955 чужденци са влезли у нас за сезонна заетост до 90 дни във връзка с летния туристически сезон. Най-много работници все още идват от Узбекистан – 5696 души, като те са основно сезонни работници, строителни работници, нискоквалифициран персонал в преработващата промишленост и търговията. На второ място остава Турция, с 4380 работници. Това обаче са преобладаващо командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средни технически специалисти, които работят в строителството. Киргизката република е на трето място с 3120 работници у нас, които са сезонни работници и наети в преработващата промишленост.

Непалците, дошли от началото на годината, са 2272 души, като те работят в туризма, селското стопанство и преработващата промишленост. Следват ги индийците, които са 1508 души. При тях интересното е, че се открояват със заетост в транспорта и ИТ сектора. От Бангладеш имаме 1350 работници, които също работят като сезонни и общи работници. Индонезийците са 895 души, като за тях в справката е посочено, че са сезонни работници.

Руснаците все още използват процедурата за достъп до европейския пазар на труда за високоспециализирани кадри – т.нар. синя карта. Със синя карта има незначителен брой чужденци у нас – 430, като руснаците са 177, турските граждани – 48, украинските – 27. По тази линия у нас работят и 26 граждани на Индия, 21 – от Куба, също 21 от Беларус, 17 души от Египет и 15 от Южна Корея.

Въпреки увеличения брой на разрешенията, броят на работниците, идващи от страни извън ЕС, все още е ограничен и концентриран в няколко икономически сектори – хотелиерство и ресторантьорство, строителство, преработваща промишленост, ИКТ, транспорт, селско стопанство.

Столичната община обяви процедура за избор на изпълнител за изработване на нов Генерален план за организация на движението (ГПОД) за територията на всички населени места.

Последният Генерален план е изработен през 2011 г. и приет с решение на Столичния общински съвет (СОС) от 2012 г. Съгласно Наредбата за организация на движението срокът на действие на документа е изтекъл през 2017 г. Оттогава не са предприемани никакви действия по актуализацията на Плана.

ГПОД съдържа стратегически документи с максимална валидност от 5 години, които дефинират: организацията и режимите на движение по улиците, оптимални маршрути за обществен транспорт, транзитно и товарно движение, зони за пешеходно и велосипедно придвижване, ограничения в паркирането и скоростта и поставянето на пътни знаци, маркировки и светофарни уредби.

Основни цели на проекта са постигане на максимална безопасност и сигурност на всички участници при тяхното придвижване в населените места, постигане на устойчивост на пътната безопасност и създаване на оптимални възможности за развитие на различните видове придвижване.

Основни приоритети за разработката са:

1. пешеходно движение;

2. обществен транспорт;

3. велосипедно движение, както и движение на индивидуални електрически превозни средства;

4. движение на леки автомобили;

5. движение на товарни автомобили;

6. транзитно движение на автомобили.

Предвижда се да бъде разработен и транспортен модел. Той, заедно с развитието на информационните технологии, инструментите за събиране на данни и математическо и транспортно моделиране, намира широко приложение в градовете, които се стремят към по-добра интеграция на транспортна инфраструктура в средата и по-ефективно управление на мобилността.

С Плана се оптимизира уличният трафик, изследват се основните закономерности на транспортните и пътническите потоци, обследва се регулирането на движението и се определят конфликтните точки с цел отстраняването им.

В процеса на моделиране се включват множество параметри: физически характеристики на пространството и транспортните системи, икономически, социални, поведенчески, екологични фактори и дори климатични особености. Транспортните модели са силен инструмент за оценяване на въздействията и ефективността на градоустройствени решения и бъдещи инвестиционни проекти.

Обществената поръчка ще бъде със срок на изпълнение между 250 и 365 дни и бюджет от 1 462 000 лв. Изработеният Генерален план трябва да бъде приет от СОС.