Комисията по околна среда към Столичния общински съвет подкрепи предложението на Асоциация „Институт за климатичен риск“ за въвеждане на нови „хладни стандарти“ в Наредбата за градската среда. Все по-дългите горещи вълни, прегряващите обществени пространства и натискът върху градската инфраструктура превръщат адаптацията в необходимост, а не в избор.
„Доброто градско планиране вече не се измерва само с това как изглежда едно пространство, а и с това как функционира при 40-градусови температури. Ако искаме градовете ни да останат удобни за живот, климатичната адаптация трябва да стане част от всяко бъдещо решение“, казва за epicenter.bg съпредседателят на Асоциация „Институт за климатичен риск“ Ивайло Петков.
Това значи, че при бъдещи ремонти на площади, тротоари, фасади и покриви, изпълнявани с публично финансиране, ще могат да се прилагат нови технически изисквания за материали, които не задържат толкова топлина през лятото.
Наред с това се насърчава използването на повече дървета, водни елементи и пропускливи настилки – решения, които подобряват градския микроклимат и намаляват риска както от екстремни температури, така и от локални наводнения.
Подобни подходи вече са част от политиките на редица европейски държави. Италия, Франция, Испания, Гърция и Румъния въвеждат стандарти за по-светли и по-отразяващи повърхности, а европейската Директива за енергийните характеристики на сградите поставя адаптацията към климатичните промени сред основните приоритети на бъдещото градско развитие.