Камарата на строителите в България настоява за отпадане на пълната забрана за плащанията в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни и монтажни дейности, доставки на строителни материали, техника и оборудване, както и за свързаните с тях услуги. Тя е предложена в преходните и заключителни разпоредби на промени в Закона за хазарта като изменение в чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Камарата внесе аргументирано становище в рамките на общественото обсъждане на законопроекта.
„КСБ подкрепя усилията за ограничаване на „сивата икономика“, но счита, че това следва да се реализира чрез добре обмислени, пропорционални и ефективни мерки“, пише в становището.
„Предложената разпоредба въвежда безпрецедентна по своето естество и обхват регулация, която засяга единствено строителния сектор, без да са изложени достатъчно мотиви, анализи и доказателства за необходимостта от подобна законодателна намеса“, се добавя в него.
„Необосновано, предмет на забраната е разплащането на всякакви услуги, свързани със строителната дейност, в т.ч. и съвсем рутинни, незначителни по своя мащаб работи, без това да е подкрепено от пазарни, икономически, логически или каквито и да са други аргументи“, пише в становището.
„Особено обезпокоително е обстоятелството, че предвидената забрана се отнася изключително до строителните предприятия, изпълнители и подизпълнители. В мотивите към законопроекта не се съдържа аргументация защо именно строителството е избрано като единствен сектор, за който да бъде въведен подобен режим. Не са представени данни, които да доказват, че строителният бранш създава по-висок риск от останалите отрасли на икономиката или че съществува необходимост от специално и по-строго третиране спрямо него.
В мотивите се създава презумпция, че икономическите и финансови операции, съпътстващи строителния бизнес, са цялостно лишени от необходимата прозрачност и проследимост – предположение, което следва да се квалифицира най-малкото като недоказано.
Подобен подход поставя строителния бизнес в по-неблагоприятно положение спрямо останалите икономически субекти и създава предпоставки за неравнопоставеност между отделните стопански сектори, без наличие на обективно и публично обосновано основание за това. Нещо повече, така формулираната регламентация на практика дискриминира субектите, предоставящи строителни услуги, спрямо другите участници в пазарните правоотношения, при това без наличието на ясен и обективен критерий, обуславящ необходимостта от така възприетия законодателен подход“, се посочва в становището на КСБ.