През пролетта на 2023 г. се очаква да бъдат одобрени ВиК обектите в шест области на страната, които ще кандидатстват за финансиране по ОП„Околна среда“ 2021-2027 г. Планираните инвестиции включват нови водопроводи, канализационни клонове, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води и други ВиК съоръжения в областите Велико Търново, Габрово, Плевен, София, Хасково и Търговище. За тях се разработват Регионални прединвестиционни проучвания по проект на МРРБ.

Това стана ясно на заседание на Управителния комитет за наблюдение на проекта, проведено в МРРБ. В него участие взеха международни експерти от JASPERS (Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони) към Европейската комисия, експерти от МРРБ, „Български ВиК холдинг“ ЕАД, представители на МОСВ, на ВиК операторите от шестте области и др.

На срещата бяха представени конкретните обекти, определени като приоритетни за постигане на съответствие с европейските директиви, свързани с питейните и отпадъчни води. Експертите дадоха насоки, за да се гарантира качество на изпълнение и устойчивост на съоръженията във времето.

Бенефициенти по ОП„Околна среда“ ще бъдат 6-те ВиК дружества, които ще провеждат и обществените поръчки за избор на изпълнители на строително-монтажните работи.

Срещите с експертите от ЕК и българските институции ще продължат. Предстои и посещение на място на всеки един от предложените обекти, за да може европейските експерти да се запознаят с текущото им състояние.

Липсата на ПУП-ове забавя дейностите по укрепване на свлачищата

Участъкът Русе – Бяла и обходът на гр. Бяла, част от бъдещата магистрала до Велико Търново“, трябва да са факт до 2028 г. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков на заседание на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Той подчерта, че липсата на подробни устройствени планове, проекти и отчуждения е сериозен проблем както за строителството на нови пътища и магистрални участъци, така и за укрепването на свлачища. В тази връзка той отбеляза, че едва в мандата на сегашното служебно правителство магистралата от Русе до Велико Търново е обявена за национален обект, а МРРБ е одобрило подробните устройствени планове за участъците Русе-Бяла и Бяла-Велико Търново. „Вече има сключен договор и трябва да бъде направен технически проект на съоръжението. Предстои решение за избор на надзор и проектирането на самия обект“, каза арх. Шишков. Той напомни, че процедурата за инженеринг на обекта е наследена и нейното прекратяване е означавало да не се спази срокът за строителство. Министър Шишков добави, че заради липсата на подобрен устройствен план трасето на АМ „Европа“ е свършвало на 150 метра от границата, което означава там винаги да има тапи от автомобили. Липсата на планове забавя и строителството на магистралното трасе от Видин до Ботевград, особено в участъците между Враца и Монтана. „С екипа ми правим всичко възможно, за да решим проблемите, като в рамките на два месеца одобрих три важни подробни устройствени плана за големите инфраструктурни проекти“, отчете арх. Шишков. По отношение на строителството на магистралата между Враца и Монтана министърът информира, че през декември предстои да се одобри процедурата за отчуждение на терените за строителство.

Липсата на подробни устройствени планове е причина и да не се работи по укрепването на 84 свлачища, по които са платени авансово над 180 млн. лв. през 2020 г., каза още Шишков. Той информира, че е възложил анализ, който се очаква до няколко седмици, за да се прецени, по кои обекти може да се работи без ПУП.

„Нашата оценка, е че за укрепването на над 50 свлачища ще трябва да се проведе процедура за одобрение на устройствени планове. На този етап имаме актуални договори и пари, но няма възможност да бъдат изпълнени“, коментира арх. Шишков. Според него, анализът ще покаже и кои свлачища са належащи за укрепване и по кои работата не е от спешен порядък. По думите му заложените инхаус процедури за укрепването на земните маси са същите, както и за строителството на участъците от АМ „Хемус“. „За да продължи строителството е необходимо парламентът да намери формула как то да е законно, да има договори със строителите и да има гаранция за обектите“, коментира арх. Шишков. В тази връзка той призова да се помисли т.нар. доставчици да бъдат трансформирани в строители, за да може държавата да може да претендира за гаранции за АМ „Хемус“ и всички проекти с инхаус процедури. „Така ще може строителите спокойно да строят, държавата ще може да плаща и да иска гаранция“, каза арх. Шишков. Той добави, че ще предложи изменение за Закона за устройство на територията, като се въведе текст за търпимост, за да може да се узаконят обектите.

До края на 2023 г. ще продължат проектантските дейности по изграждане на тунела под Шипка, стана още ясно на заседанието след питане на депутати. В същото време се разглеждат и възможностите за актуализация на съществуващия технически проект за изграждане на довеждащи пътища от южна страна, включително обходен път на Казанлък.

Комисията по транспорт на Столичния общински съвет (СОС) гласува предложението на председателя на градския парламент Георги Георгиев и съветниците Зафир Зарков и Карлос Контрера за поставяне на нови навеси на 100 спирки на градския транспорт.

„След срещите си с граждани в различни райони на София установих, че един от най-често повдиганите въпроси е за липса на навеси на спирките в кварталите. Така, по конкретни сигнали на хората, определихме 65 нови спирконавеса. След консултации и обследване от страна на районните администрации сме посочили още 35 места. Така ще има 100 нови навеса във всички 24 района на София. Продължаваме да следваме основната си цел – по-привлекателен градски транспорт, повече пътници, по-малко трафик, по-чист въздух.“, коментира Георгиев.

В столицата има 1 094 спирки с навеси, като 593 са собственост на Центъра за градска мобилност (ЦГМ). С предложението се възлага на ЦГМ да изградят новите 100 навеса със собствени средства. Предвижда се предложението да бъде гласувано на заседанието на СОС в четвъртък.

До месец се очаква главният архитект на столицата Здравко Здравков да внесе за обсъждане в СОС единен стандарт за това как трябва да изглеждат спирконавесите в целия град.