На 4 септември, понеделник, започват археологическите проучвания в най-прочутите антични бани от българските земи – Акве калиде, които се намират в днешния бургаски квартал „Ветрен“. Тук е имало обитаване още през халколита (V-IV хил. пр. Хр.), а впоследствие тук горещите термални извори са използвани от траки и елини. В края на I в. пр. Хр. тук са изградени монументални римски бани с площ от 5 декара, преустроени през VI в. Горещите извори са използвани за лечение и през средните векове, за които говорят над 50 византийски моливдовули – оловни печати, от X – XII в., както и златния пръстен-печат с надпис на кирилица, указващ че принадлежи на Петър – братовчед царев и епикерний (виночерпец) на неизвестен български цар.
През XV в. тук е построена нова баня, в центъра на римската баня. Тя е дело на един от наследниците на Михал бей – ислямизиран византийски аристократ, който е бил един от най-висшите османски сановници през XIV в., и който днес се приема в османската история като един от бащите на османската нация.
Баните са били ползвани за лечение от римски, византийски и български владетели и аристократи, от аварския каган Баян и от самия султан Сюлейман Великолепни, който за благодарност ремонтира банята и учредява ежегоден панаир в Акве калиде.
През 2023 г. научните ръководители доц. д.н.а. Димчо Момчилов и ас. Мирослав Класнаков възнамеряват да продължат проучването на североизточния ъгъл на банята, в зоната на нейната североизточна кула, северна стена и новооткрит римски басейн.
Разкопките се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас.
Планира се след тях да се извърши проектиране и изпълнение на консервационно-реставрационните работи на новооткритите архитектурни останки, за което има осигурени средства от Община Бургас.