Полага се последният пласт асфалт на бул. „Рожен“, предстоят и 3-дневни тестове на новото трамвайно трасе, съобщиха от Столичната община.

Булевардът ще осигури директна връзка със Северната скоростна тангента и ул. „Илиянско шосе“, значително ще подобри достъпа до северните райони и републиканската пътна мрежа. По този начин новоизграденият булевард става част от националния транспортен коридор, през който преминава трафикът между автомагистралите „Хемус“ и „Струма“.

По тротоарите продължават текущите строителни дейности, като всички инженерни мрежи вече са изпълнени – нов водопровод, разделна канализация за битови и дъждовни води. Подготвя се монтажът на вертикална сигнализация и спирките на градския транспорт.

При подходящи метеорологични условия ще се направи и хоризонтална маркировка на булеварда, допълват от общината.

Инвестицията в разширението на бул.“Рожен“ е в размер на 49,7 млн. лв., като финансирането се осигурява от Европейската инвестиционна банка и съфинансиране от Столичната община.

Проектът за реконструкция на „Рожен“ включва сложна координация на инженерни съоръжения, които обслужват както жилищни зони, така и индустриални територии. Въпреки работата в динамична градска среда, достъпът за градския транспорт и автомобилното движение бе максимално запазен, за да се намалят неудобствата за гражданите.

Изграден е нов участък от булеварда с две платна, всяко с по две ленти за движение, както и локални платна, обслужващи индустриалните предприятия и жилищните зони с достатъчен габарит и обособени места за паркиране, както и ново осветление, озеленяване и напълно обновена канализационна инфраструктура. Реконструирани са трамвайното трасе и контактно-кабелната мрежа, които се интегрират към системата по бул. „Рожен“. Новото енергоспестяващо осветление повишава безопасността и комфорта на придвижване.

Същевременно продължава и работата по бул. „Ал. Стамболийски“, където също се извършва цялостна реконструкция, включително и на релсовия път.

От над 400 проверки за незаконно строителство в коритата на реки на дерета в цялата страна, при 370 случая са установени нарушения на Закона за устройството на територията и Закона за водите. 50 са установените към този момент строежи, които функционират без да са въведени в експлоатация, за което ще бъдат сезирани съответните общини, защото са от 4-та, 5-та и 6-та категория. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, който представи данни за инициираната от него проверка на ДНСК и АГКК. Двете структури извършват проверки по документи и на място за обекти, които се намират в близост до реки и дерета. Проверени са имоти, сгради и преместваеми обекти. В 30 от имотите не е установено строителство, но в останалите са констатирани нарушения за постройки, предимно от 5-та и 6-та категория, както и преместваеми обекти. „Строителството им е извършено през годините назад въз основа подробни устройствени планове, одобрени от кметовете на общини или общинските съвети, като голяма част от тях не са съгласувани с Басейнова дирекция или регионалните инспекции по околната среда и водите“, посочи регионалният министър. Част от обектите са процедирани и преди влизане в сила на Закона за водите, като представителите на басейнови дирекции или регионалните екоинспекции не са присъствали в заседанията на Експертните съвети по устройство на територията към всяка община. Издадените разрешения за строеж и актовете за узаконяване или поставяне на обекти също са издадени от общините без тяхното съгласуване. Масова практика е актовете за това да не са обявявани на областните управители. „Голяма част от строежите притежават строителни книжа. Изградени са законно и са въведени в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация и със заповед на главните архитекти на общините или районите, или с протоколи за установяване годността за ползване на строежите, образец 16, издадени от ДНСК или РДНСК според категорията на строежите“, посочи още регионалният министър.

Като друг сериозен проблем министър Иванов посочи липсата на ясно определени граници на водните обекти и че те съвпадат с границите на поземления имот. Отделно има случаи, в които имотите попадат в заливаема зона на реки с динамично променливи граници, които се променят при пълноводие. За да се прецизират тези случаи ще се направи по-обективна проверка съвместно с МОСВ. Установено е също, че реки не са нанесени в кадастралните карти и не се отчитат като такива при изработване на плановете за застрояване. Друг сериозен проблем е възстановяването на имоти върху речни корита и дерета. „Съгласно ЗУТ такива имоти могат да се отчуждават принудително за геозащитни и друг вид превантивни дейности в полза на общините, което може да стане в последствие“, отбеляза регионалният министър.

Иван Иванов представи и някои от спешните мерки, които държавата ще предприеме, за да не се допускат инциденти като този в Елените, заради застроени речни корита. Сред тях са Басейновите дирекции да възложат изработването на специализирани кадастрални карти за границите на водните обекти и определяне на заливаемите площи, като се гарантира и публичен достъп до тях. За целта МОСВ е необходимо да осигури финансиране, с което ще има изрядни документи. Освен това дирекциите ще имат ангажимент служебно да уведомяват общините и органите по ЗУТ  за границите на водните обекти и ограниченията върху имотите. След изготвяне на специализираните кадастрални карти от басейновите дирекции те ще бъдат предоставени на АГКК, за да бъдат нанесени в кадастралните карти, защото не е задължение по закон и не може да се извършва служебно нанасяне от страна на Кадастъра. Това се прави от собствениците – общини, областни управи, различни ведомства. В случая това са басейновите дирекции.

„Предлагаме промяна в Закона за водите, с което се забранява разполагането на сгради и стопански постройки в заливаемите тераси, язовирни стени, сервитути на хидротехническите съоръжения и др. Тази мярка ще я предложим веднага в новия Закон за водите“, каза още министър Иванов. Той добави, че се предвижда и държавата да придобива частни имоти в заливаемите зони, за да не се допускат инциденти при пълноводие. „Главните архитекти трябва да са много внимателни при издаването на разрешения за строеж.  За да няма повече инциденти, трябва да работят в синхрон всички институции.

Проверките продължават в цялата страна.

Председателят на „Спаси София“ Борис Бонев и членът на инженерната комисия Стефан Спасов представиха програма за изграждане на паркинги в столицата, която партията предложи на Столичния общински съвет. Те съобщиха, че екипът им е извършил анализ на над 300 терена из целия град, които са подходящи за изграждане на подземни, надземни и етажни паркинги. Внесеният в Столичния общински съвет Индикативен списък с конкретни локации и петгодишна програма за реалното им построяване е продуктът на този анализ.

„Амбицията ни е в рамките на пет години София да разполага с 40 нови паркинга с около 13 300 нови паркоместа – 31 в кварталите, 6 буферни на входовете на града и 3 подземни в центъра“, каза Спасов. По думите му градът не започва от нулата – през годините са правени предпроектни проучвания, има изготвени проекти, а подробните устройствени планове посочват десетки терени, отредени за паркинги. „Има близо 10 готови разработки за „Банишора“, „Студентски град“, „Овча купел“, „Люлин“, „Сухата река“ и други райони. Проблемът е, че години наред липсваше системен подход“, допълни той.

Като част от предложението се предвижда и създаването на специална комисия за анализ, приоритизация и подготовка на всички процедури, свързани с изграждането на паркингите. Бонев и Спасов подчертаха, че новите паркоместа ще позволят ключови булеварди да бъдат освободени от паркирани автомобили, което отваря възможност за създаване на коридори за градски транспорт и нови велоалеи.

Индикативният бюджет на представената от „Спаси София“ програма за паркингите е 290 милиона лева за период от пет години, като средствата ще бъдат разпределени за проектиране, градоустройствени процедури, строителство и модернизация на паркинг инфраструктурата.

Източник: СО