През тази година започват археологически разкопки в района на бъдещата автогара в Созопол. Това съобщи пред БНР кметът Тихомир Янакиев. От около две години проектът на Общината се отлагаше, заради съгласувателната процедура с Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството.

Предвижда се автогарата да бъде разположена срещу сградата на общинската администрация в местността „Провлак“ между стария и новия град. По проекта бяха направени промени по искане на НИНКН. Те обхващаха височината на сградата, използваните фасадни материали и част от помещенията. Сега предстои да се извършат археологически разкопки на терена, обясни кметът.

По думите му вече са направени геоложки проучвания. Лошото е, че ние имахме готовност. Имахме пари, можехме да ги инвестираме. Стойността на този проект, който го отлагахме три години, скочи двойно заради инфлацията. Другото лошо нещо е, че ние изтървахме приходи. Всяка година между 200 000 лв. и 300 000 лв. ние губим от таксите на преминаващите автобуси и т.н. Отделно удобството, което бихме създали за жителите и гостите на града. Аз съм твърдо решен и убеден тази автогара да бъде завършена в този мандат“, допълни Янакиев.

Той посочи, че вече се работи по друг важен за Созопол проект – бъдещият медицински център. Очаква се той да бъде готов в края на тази година.

Община Сливен има осем проекта за над 50 милиона лева, като 35 от тях са за тази година. Това заяви кметът Стефан Радев по време на представяне на приоритетите за тази година на общините Сливен, Котел и Нова Загора, заедно с колегите му Коста Каранашев и Галя Захариева.

19 млн. лв. ще се използват за асфалтирането на улиците в кв. „Речица“. „Това е най-важното, което трябва да се направи след изпълнението на водния цикъл“, каза Радев.

Ще се изпълняват и три проекта за благоустрояване на терени в кварталите „Дружба“, „Българка“ и „Клуцохор“ в Сливен. Заложените средства за тях са над 8 млн.

Над 16,5 млн. лв. ще се инвестират в цялостното обновяване на Колодрума. Целта е възстановяване и превръщането му в многофункционално и модерно спортно и културно съоръжение. Ще бъде поставена подходяща настилка за тренировки и състезания по пистово колоездене. Това е проект, по който работим от няколко години и вече е готов, уточни градоначалникът.

Ще се извърши и текущ ремонт на бул. „Цар Симеон“ в Сливен. Средствата предвидени за реконструкцията са 2 млн. лв. Последно булевардът е ремонтиран преди 20 години.

4,5 млн. лв. са предвидени за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на село Гавраилово, където живеят 1400 души.

Допълнително водоснабдяване ще бъде изградено и в село Градско. Стойността на проекта е 2 170 000 лв. В момента село Градско е водоснабдено от два каптирани водоизточника с малък дебит и съществуващ водоем. В селото живеят 433 души и тези водни количества са крайно недостатъчни за нуждите на хората, особено през летните месеци.

Със Закона за държавния бюджет за 2024 г. се постави началото на един нов тип програма за общински капиталови инвестиции. В него е предвидено изпълнението на 1625 проекта за над 4 млрд. лв. за 3-годишен период. Започваме да каним всички общини, като им представим форма за проектно финансиране, с която да подават документи за сключване на договори, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков по БТВ.

Министърът допълни, че се очаква договорите да бъдат сключени в рамките на 2 месеца. Ще проведем срещи с всички недоволни кметове, за да обясним как е направена оценката на проектните предложения за саниране на многофамилни жилищни сгради по процедурата по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя е почти изцяло машинна и субективен фактор от страна на МРРБ в нея няма, категоричен бе министър Цеков. Той напомни, че по подмярката на Плана за възстановяване и устойчивост са осигурени 1,12 млрд. лв. за саниране на 756 многофамилни жилищни сгради, а са подадени 3068 проекта за близо 4 млрд. лв. Това е класическа ситуация, в която потребностите надвишават възможностите и се създава ситуация за естествено недоволство.

Министърът беше категоричен, че 90% от оценката е на база сертификатите от проведените енергийни обследвания, възложени от собствениците на сгради. В тях се съдържат прогнозни данни за енергийни спестявания след изпълнение на мерките. Сертификатите за 1217 проекта, за които е декларирано, че ще бъде постигнат клас за енергийна ефективност А, са предоставени за проверка на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към Министерството на енергетиката. Ако от АУЕР получим становища, че данни в сертификати не отговарят на действителността, ще бъдат извършени корекции в оценките на въпросните сгради, допълни Андрей Цеков.

Регионалният министър напомни, че определените в началото на 2023 г. лимити за общините за саниране по тази процедура не означават гарантирано финансиране. Процедурата е на конкурентен подбор и всяко предложение се конкурира с останалите. Той допълни, че лимитите са имали за цел да предотвратят прекалена концентрация на средства в големите общини, които в противен случай биха усвоили почти целия ресурс.

Санирането не спира. В различните програми, които се управляват от МРРБ, има допълнително средства, допълни Цеков. Предстои втората подмярка на стойност 282 млн. лв., която е с 20% съфинансиране. Освен това има 409 млн. лв. за енергийна ефективност по Програма „Развитие на регионите“, от които 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини, 150 млн. лв. – за всички останали и 196 млн. лв. са предвидени целево за областите, които са засегнати от енергийния преход – Стара Загора, включително Казанлък, Кюстендил и Перник и свързаните с тях общини. Към края на т.г. трябва да започне да функционира Националният декарбонизационен фонд, който също ще финансира такива проекти, напомни министър Цеков.