![Pinterest](https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://stroitelstvoimoti.com/%d1%81%d1%8a%d1%8e%d0%b7%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d0%b8-%d0%ba%d0%b0/&media=https://stroitelstvoimoti.com/wp-content/uploads/2025/01/SAB.png&description=През 2020 година в конкурс на общинското „Софпроект" (сега "Софияплан") са){kind=link}
Дискусия за Централната минерална баня в София организира Съюзът на архитектите в България. Тя ще се състои на 4 февруари от 18 часа в сградата на САБ в столицата. За миналото, настоящето и бъдещето на историческата сграда ще говори проектантът на реконструкцията на музейната част арх. Станислав Константинов
Строежът на сградата започва през 1889 година по проект на австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Строежът обаче е спрян четири години по-късно поради недостиг на средства.
През 1904 година се избистря идейният проект за комплекса в днешния му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. Малката баня отваря врати през 1908 година, а голямата с два плувни басейна, семейни вани и римски бани – през 1913 година.
При бомбардировките на София през 1944 година малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война банята е реставрирана и обявена за паметник на културата от местно значение. През 1986 година сградата е затворена за посетители и напълно изоставена.
Години по-късно се лансира идеята сградата на Централната минерална баня да се трансформира в Музей на София с активното присъствие на минерална вода.
През 2020 година в конкурс на общинското „Софпроект“ (сега „Софияплан“) са избрани три концепции за развитие на северното и източно крило на сградата, които предвиждаха балнеология в съжителство с музея. До момента обаче Столичният общинския съвет отлага обновяването в търсене на инвеститор и концесионер на обекта.