Позиция на НИНКН за проект „Небет тепе“

арх. Петър Петров: Инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, а вероятно и на корупция

0

За 4 месечно забавяне, от страна на НИНКН, на съгласуването на проекта „Небет тепе“, който е един от значимите проекти за Пловдив, информира наскоро Община Пловдив. Медиите цитираха тогава зам.-кмета Пламен Райчев по темата. Ето и получената днес позиция на НИНКН , която публикуваме без редакторска намеса:

Уважаеми журналисти,

През последните дни се разпространяват неверни твърдения на заместник-кмета на Община Пловдив Пламен Райчев за повече от 4-месечно забавяне на съгласуването на проекта „Небет тепе“.

Документите за част от петте подобекта по проекта „По крепостните стени на Филипопол“ се бавят, но не заради НИНКН.

На 23 август 2021 г. община Пловдив е внесла за съгласуване проекта „По крепостните стени на Филипопол“ с 5 подобекта по приключилата преди година Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“. Защо вносителят се оправдава с НИНКН не е въпрос към института.

Становищата на НИНКН за проектите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство в България, се подготвят от експертите на НИНКН по реда на Закона за културното наследство в 4-месечен срок и се изпращат на министъра на културата. Срокът за съгласуване на проекта за Небет тепе е 23 декември 2021 г.

Проектът за Небет тепе е свързан с емблематични за Пловдив недвижими културни ценности. Процедурата, по която община Пловдив кандидатства, е „Развитие на туристически атракции“ – археологическият комплекс „Небет тепе“ е определен като „атракция“. Избраният метод за възлагане е инженеринг.

За проекта за подобект „Анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс „Източна порта“ на Филипопол“ директорът на НИНКН арх. Петър Петров е подписал становище на 29 ноември 2021 г. Същия ден документът е изпратен на министъра на културата с предложение да съгласува проекта.

За подобекта „Консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс „Небет тепе“ – зеленина и археология“, научният ръководител на археологическите проучвания София Христева е внесла на 30 септември 2021 г. възражение до служебния министър на културата, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство. Археологът подчертава, че проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., а е изготвен въз основа на проект отпреди 15 г. В становището се казва: „Съставителите на този проект не спазват и/или не познават Закона за културното наследство. Не са запознати и/или пренебрегват становищата и заданията към проекта, който подготвят. Не проявяват уважение към археологическата наука и археолозите като учени и към Археологическия музей в Пловдив като институция“.
За да бъде съгласуван, този проект трябва да бъде преработен.

По същата причина археологът отказва да подпише становище за подобекта „Реконструкция на елементите от техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе“. Проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., които се осъществяват с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“. Решението на този казус е в правомощията на директора на Регионалния археологически музей – Пловдив и на Община Пловдив. НИНКН няма такива правомощия.

Двата проекта – за подобектите Баятова и Бакалова къщи, са забавени със седмица след крайния срок 23 декември 2021 г. Забавянето е в резултат на съмнения за нарушени авторски права, което наложи допълнителни проверки. През тази седмица становищата ще бъдат изпратени на министъра на културата.

Това са фактите. Ето още няколко факта:

Институтът съгласува всеки проект за намеса след внимателна и подробна проверка и прецизна оценка, така че недвижимите културни ценности да не бъдат омаловажавани до „атракции“ с унищожена историческа стойност. В близкото минало има десетки примери за такива варварски действия и обезобразени паметници на културата.

Бившият министър на културата Вежди Рашидов сведе под санитарния минимум експертите на НИНКН, сякаш с намерение да закрие института. Експертите на НИНКН са свръхнатоварени, защото около 50 души носят отговорността за около 40 000 обекта на недвижимото културно наследство, включително за становищата по проектите за намеса. Регионалното звено на института в Пловдив и всички звена в страната са закрити преди десетилетия по неясни причини. Само един основен експерт подготвя становищата за огромния брой обекти на културното наследство в Пловдив. По тази причина предложих нова структура и увеличаване на експертния състав на института.

Голяма част от проектите за намеса по обекти от недвижимото културно наследство в България са с много лошо качество. Заради това вече са загубени необратимо стотици безценни паметници на отминалото време. Аргументът „да не загубим пари от ЕС“ е несъстоятелен пред опасността да загубим културно наследство заради некадърни проекти.

Община Пловдив е избрала метода инженеринг за 5-те подобекта на Небет тепе. Това означава, че проектът и изпълнението са напълно зависими от строителната компания-изпълнител. В България са рядкост строителните фирми с такава специализация. Но има потресаващи примери за унищожаване на паметници на културата от строители.

В световната практика методът „инженеринг“ е много спорен, защото строителят диктува на проектанта какво и как да прави. Интересът на строителя е да осигури минимално качество на максимална цена. По тази причина инженерингът е абсурден метод, когато става дума за опазването на културно наследство. Инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, а вероятно и на корупция.

Една от първите ми срещи като директор на института беше с главните архитекти на общините от НСОРБ. Постигнахме съгласие, че лошите практики от миналите години трябва да бъдат прекратени.

Арх. Петър Петров,

директор на НИНКН

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си