Милиард от Фонда на фондовете чака проекти от българския бизнес

Парите по плана „Юнкер” няма да се дават безвъзмездно като грантове, а чрез нисколихвени кредити

Катя КОСТОВА

Във Фонда на фондовете в момента има над 1 млрд. лв., които трябва да се задействат, за да стигнат до бизнеса. Това стана ясно на конференция на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Според министъра на финансите в оставка Владислав Горанов в момента 4 търговски банки (Сибанк, Райфайзенбанк, Уникредит Булбанк, Прокредит банк) имат договор за отпускане на по-евтини кредити за малките и средните фирми, а Българската банка за развитие (ББР) получи 150 млн. евро заем от ЕИБ по плана „Юнкер”. Горанов обясни още, че е засилен интересът на българските предприемачи към сайта, който трябва да свърже авторите на проекти с потенциални инвеститори. Той поясни, че се очаква до края на март да заработи ефективно звеното за консултации за българските фирми.

Фондът на фондовете е изключително предизвикателно начинание. Европейската комисия (ЕК) се съмняваше в капацитета ни да управляваме самостоятелно средствата за финансови инструменти, коментира Горанов. Според него финансовите инструменти са като меката дрога и не създават тази лоша зависимост както безвъзмездната финансова помощ и все повече ще се говори за тях и все по-малко за грантове, особено когато става въпрос за частния бизнес. Затова създаденият с отчисления от оперативните програми Фонд на фондовете, който на принципите на финансовия инженеринг ще привлича частен капитал в значими за обществото проекти, трябва да се изведе от абстракцията към реалността, смята Горанов.

България е на второ място в Европейския съюз по мобилизиран финансов ресурс от плана „Юнкер” спрямо брутния вътрешен продукт – над 2%, съобщи на форума Илияна Цанова, заместник-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI), която тя определи като главния стълб на плана.

Цанова уточни, че българските фирми ще имат достъп до 1,4 млрд. евро по плана за инвестиции в Европа, наричан още „Юнкер”. Парите няма да се дават под формата на безвъзмездно финансиране (грантове), а главно чрез достъпни (нисколихвени) банкови кредити, гаранции и фондове за рисков капитал. Ще се подкрепят проекти в областите: иновации, изследвания (R&D), енергетика, енергийна ефективност, транспорт, информационни и комуникационни технологии, околна среда, социални дейности, здравеопазване, култура и туризъм. Компаниите с големи проекти над 15 млн. евро може да кандидатстват директно в Европейската инвестиционна банка за пари по плана „Юнкер”.

Според Цанова българският бизнес рядко прави такива големи инвестиции и затова повечето от ресурса се насочва към по-малки проекти чрез банките партньори, обясни тя. Вече обаче има 3 големи наши фирми, които са кандидатствали за проекти за по над 15 млн. евро. Едната от тях работи в сферата на хранително-вкусовата и преработвателната промишленост и е за 30 млн. евро. Друга е в телекомуникациите, а третата е лидер в производството на машини и промишлени технологии, обясни тя.

Цанова поясни още, че ЕИБ отпуска по плана средства за проекти на държавни и общински компании, но само за начинания, основани на пазарен принцип. Според нея общините например може да кандидатстват за средства за саниране, но трябва да са направили публично-частно партньорство със специална еско фирма. Изплащането на инвестицията в тези случаи идва от намалената консумация на енергия. Държавният или общинският дял в проекта може да бъде платен изцяло или частично с грант от еврофондовете. Но не може вечно с пари от хазната да субсидира изцяло санирането и в един момент ще трябва да се премине към използването на финансов инженеринг. Тя посочи за пример реализиран проект за смяна на измервателните уреди за ток и природен газ във Великобритания, като изплащането на заема, който е бил за над 1 млрд. паунда, е станало чрез сметки на абонатите.

Микропредприятията ще могат да получат финансиране от 5000 до 50 000 лв., каза министърът на труда и социалната политика в оставка Зорница Русинова. Това ще стане възможно скоро след отварянето на схемата за развитие на предприемачеството с бюджет от 35 млн. лв. за стартъпи и компании до 2 години. Другата схема е за млади предприемачи до 29 години, които искат да развиват социални проекти. Тя е с бюджет от 12 млн. лв.

Министърът на околната среда в оставка Ивелина Василева припомни, че преди дни от Оперативна програма „Околна среда” бяха насочени 52 млн. лв. за Фонда на фондовете, с които ще се финансират проекти в областта на отпадъците. За водния сектор догодина ще бъде подписано споразумение с Фонда, който ще управлява 10% от бюджета на приоритетна ос води към оперативната програма (240 млн. лв.).

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев определи плана „Юнкер” като една възможност за по-достъпен ресурс за модернизация и разширяване на пазарите. През 2016 г. имаме двуцифрен ръст на износа и това показва, че българският предприемач съществува и се развива добре. Надявам се, че през 2017 г. износът ще расте, ще произвеждаме повече и ще създаваме все повече иновативни продукти. Завършихме една добра 2016 г. Растежът на България не е никак малък на фона на европейския – имаме над 3% ръст. Винаги съм максималист и смятам, че България трябва да гони двуцифрени ръстове, защото имаме този потенциал, категоричен е Домусчиев.

Планът „Юнкер” бе създаден за справяне с икономическата криза в Европейския съюз. Гръбнакът му са 21 млрд. евро гаранции, чрез които ще бъде привлечен общ ресурс от 315 млрд. евро (1 към 15 ливъридж).

370 млн. лв. за инфраструктура и туризъм

С над 370 млн. лв. стимулираме бизнеса да се включи в обновяването на инфраструктурата и развитието на туризма, обяви регионалният министър в оставка Лиляна Павлова. Тя очаква през 2017 г. да се отпуши не само грантовото еврофинансиране, но и това по линия на финансовия инженеринг.

По ОП „Региони в растеж” (2014-2020) са разширени инвестициите чрез финансовите инструменти. Достъп до тях имат 39-те големи и средно големи български града. Стартовият капитал е разпределен в 3 фонда за градско развитие – един за София и по един за Северна и Южна България. Ресурсът е разпределен в две категории. 270 млн. лв. са предвидени за проекти за градско развитие, а 100 млн. лв. за проекти за развитие на туризма и туристическите атракции, припомни Павлова. Туристическият фонд няма ограничения за териториалния обхват.

Според нея планът „Юнкер” има своите големи възможности, които България все още не използвала достатъчно. Министър Павлова отчете, че в областта на водната инфраструктура, която е с най-големи нужди от инвестиции, няма подаден нито един проект към плана „Юнкер“ от нашата държава, а потенциалът е огромен. Според регионалния министър програмата може да финансира проекти, обхващащи водоснабдителни системи, строителство на нови язовири и мерки за по-добра енергийна ефективност във ВиК сектора, с което да се допълнят усилията на правителството в тази област.

Убедена съм, че колкото повече разширяваме възможностите на инструментите за финансов инженеринг, като плана „Юнкер” и Фонда на фондовете, ще имаме по-голям успех на резултата, който търсим, категорична бе Павлова.

Министърът в оставка напомни, че страната ни отчита сериозни успехи с финансовите инструменти през предишния програмен период и даде пример с програмата „Джесика“.

До есента на 2018 г. банките ни готови за Еврозоната

Най-късно до есента на 2018 г. българските банки ще бъдат подготвени за присъединяване на страната ни към Еврозоната, обяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на традиционната годишната среща на бизнеса с правителството.

Той бе категоричен, че за този срок банковата система на    България ще отпадне като открита тема за целия процес по кандидатстването и влизането ни във валутния съюз. По думите му, има необходимост и от структурни реформи. „Рано е да фиксираме някакъв срок. Добрият подход е да се концентрираме върху това, което трябва да се направи“, допълни Радев.

Шефът на централната банка посочи, че разумната фискална политика трябва да бъде продължена, независимо от политическата конюнктура. Друга задача е изграждането на финансова инфраструктура, която изцяло да отговаря на стандартите на Еврозоната. По думите му, платежните ни системи към момента отговарят напълно на изискванията за бъдещо членство там.

Димитър Радев смята още, че банковата ни система в момента е в много по-добра кондиция от 2015 г., като съществуват сериозни предизвикателства, свързани с външната и вътрешната несигурност. В края на 2016 г. международните валутни резерви на България са в размер на 47 млрд. лв., което означава над 160% покритие на валутния борд. Една от основните задачи на БНБ е поддържането на стабилността на паричната ни система. „С проблеми в паричната ни система самата идея за членството в Еврозоната ще е безпредметна”, предупреди той.

Финансовият министър в оставка Владислав Горанов сметна, че България вече е извървяла 20% от пътя си към валутния съюз и е привърженик на бързото ни присъединяване. Скептицизмът идва не от нежеланието от наша страна, а заради смесване на необходимостта от структурни реформи и увеличаване на доверието в България.

Петър Андронов, председател на УС на Асоциацията на банките в България, прогнозира, че през 2017 г. кредитирането допълнително ще дръпне икономиката нагоре. Според него вече има признаци за повишаване на търсенето на финансиране от страна на компаниите. И допълни, че това, което създава привидност за нулев растеж на кредитирането за бизнеса, е изчистване на необслужвани стари заеми. По думите му, продължават да се увеличават броят и обемите на новите, здрави кредити извън сферата на недвижимите имоти.

Андронов смята още, че прогнозите за неголемия ръст от 3% на икономиката ни се дължат на влиянието на политическата несигурност в Европа и предстоящите избори в България.