Площад с паметен знак на името на основоположника на архитектурното образование в България – проф. архитект Храбър Попов бе открит в Клисура. Председателят на ОбС Карлово Доньо Тодоров произнесе тържествено словослед което заедно с кмета на град Клисура Ботьо Киров и председателя на Национална камара на строителите ветерани инж. Виктор Шарков откриха паметната плоча. Възпитаници на ДГ „Ана Козинарова“ изнесоха кратка програма. На събитието присъстваха също председателят на КСБ инж. Илиан Терзиев, потомците на видния архитект – арх. Олга Бакърджиев /снаха/ и арх. Храбър Попов /внук/, спонсори и изпълнители на делото – инж. Димитър Теллиев, Константин Златев и Румяна Комитова, признателни жители на Клисура.
Храбър Попов е първият български професор по архитектура и първи декан на катедра „Строителство“ във Висшето техническо училище в София. Той е син на учителя Христо Филипов Попов от Клисура – известен поборник от Априлското въстание и автор на първата книга за Априлската епопея. Майка му Мария Хадживълкова произхожда от прочутия род Гешови от Карлово. Храбър Попов е роден в София на 20 март 1896 година като шестото дете в семейството на Христо Попов. Участва като доброволец в Балканската война 1912-1913 година и в Първата световна война и е награждаван с ордени за храброст. Завършва право в Софийския университет, а след това и Висшето техническо училище в Шарлотенбург в Берлин, където се дипломира като инженер. А за образованието по архитектура следва при светилата на архитектурата в Германия Той е автор на десетки забележителни сгради в София и в много градове на България, на интериори, както и на павилиона на Всемирното изложение в Париж. Оформя българските павилиони на изложенията в Солун и Бари, Италия. В Карловския край по негов проект в съавторство с архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров е построена Централната минерална баня в гр. Баня.