Камарата на архитектите в България (КАБ) внесе в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложения за изменения и допълнения в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Инициативата на КАБ е във връзка с промените в ЗУТ, приети от парламента в началото на годината и върнати за преразглеждане от президента Румен Радев. Според бранша последните промени в закона затрудняват инвестиционния процес и нарушават основни принципи на отношенията в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.
От Камарата на архитектите в България предлагат преразглеждане на промените в ЗУТ с цел облекчаване на инвестиционния процес и създаване на условия за постигане на качествена архитектурна среда. Предложенията обхващат ключови моменти в строително-инвестиционния процес, свързани с възлагането на инженеринг при обществените поръчки, изискванията за задължителна улична регулация при издаването на разрешения за строеж, принципите за определяне височината на сградите и други.
Облекчаване на инвестиционния процес
От КАБ предлагат да отпадне изискването разрешенията за строеж да се издават при приложена улична регулация, при която е задължително земята под основната улица към обекта да е общинска собственост. Браншът не е съгласен и с условието обектите да се въвеждат в експлоатация само при изпълнени мероприятията по изграждането на улици. От КАБ смятат, че по същество тези норми са правилни, но не са съгласни с начина, по който се очаква те да се прилагат. Според архитектите по този начин общината прехвърля задълженията си по осигуряване на необходимата инфраструктура върху инвеститорите. Бизнесът и частните собственици ще бъдат принудени да изкупуват частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.
“Въвеждането на това ограничение блокира привличането на инвестиции и развитието на населените места. Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава. Въпросът изисква друго качествено различно нормативно решение”, смятат от бранша.
Без инженеринг при обществените поръчки
Проектирането и строителството да не могат да се възлагат на един и същ кандидат, участник или изпълнител в дадена обществена поръчка, предлагат от КАБ. Според архитектите дейностите по проектирането в обществените поръчки следва да се възлагат само на лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност.
“В случаите на възлагане на обществени поръчки, когато едно лице изпълнява едновременно дейностите по проектиране, авторски надзор и строителство, т.нар. в практиката „инженеринг“, не може да се осигури гаранция за ефективното разходване на публични средства, тъй като е нарушен балансът на интересите на обществото, възложителя, проектанта и строителя. Всички дейности, по правило изпълнявани от различни участници в строителството – проектант и строител, и всички публични средства, се концентрират в един изпълнител. Той се превръща във възложител, но под друга форма, с механизми да определя условията към своите подизпълнители – проектанти, които загубват своята самостоятелност да предлагат оптимални проектантски решения на възложителя и обществото”, категорични са от професионалната организация.
Архитектурно многообразие на сградите
Архитектите предлагат да се преразгледат промените в закона, свързани с принципите за определяне на височината на сградите. Според тях новите правила ограничават осигуряването на архитектурно многообразие при проектирането на ниски сгради във вилните зони, населените места и курортите. Затова от бранша предлагат да се запазят разпоредбите в член 24 на ЗУТ от преди промените през 2021 година, тъй като те имат редица предимства, сред които осигуряване на по-големи отстояния между поземлените имоти, по-голямо озеленяване, повече въздух и не на последно място възможност за по-разнообразни композиционни решения на конкретните сгради. Запазването на предишните разпоредби гарантира сервитутните права между съседите, като дори стимулира повишаване на сервитутите с цел намиране на по-разнообразни фасадни и обемно пространствени решения на сградите.
Сред другите предложения за промени в ЗУТ са главните архитекти задължително да притежават пълна проектантска правоспособност, а общините да предвиждат средства в бюджетите си за възнаграждение на представителите на КАБ в експертните съвети на общините.
