Природозащитните организации и българското правителство постигнаха съгласие, във връзка с реализацията на АМ „Струма“ извън Кресненското дефиле.Оттеглени са жалбите и са прекратени съответните производства от съда, с които се оспорваше законосъобразността на изграждането на последния незавършен участък на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, съобщиха от АПИ. Като се има предвид както важността на завършването на оставащата част от автомагистралата, така и значението на дефилето за опазването на европейската дива флора, фауна и природни местообитания с изключително биологично разнообразие, природозащитните организации и българското правителство постигнаха съгласие, във връзка с реализацията на АМ „Струма“ извън Кресненското дефиле.

До този резултат се стигна след активен и ползотворен диалог и подписването на споразумения между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и РИОСВ Благоевград и жалбоподателите по образуваните дела – членове на Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“. Постигнатата договореност е благодарение на съвместните усилия, конструктивното сътрудничество и ангажираността на преговорните екипи на АПИ, МОСВ и неправителствените организации.

В споразуменията са разписани и конкретните ангажименти на всяка от страните, като по този начин се постигна реален напредък в реализирането на проекта за изграждането на участъка от АМ „Струма“ в района на дефилето. Целта е трайно и пълно извеждане на транзитния трафик извън Кресненското дефиле и оставане на път I-1 (Е79) през дефилето, като локален път.

В района на Кресненския пролом се намират две зони от европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000. Видовете и местообитанията, опазвани в района са уязвими от въздействието на инфраструктурни обекти и бързото завършване на автомагистрала „Струма” с извеждане на транзитния трафик от пролома има важна роля за тяхното съхранение.

Изграждането на АМ „Струма” в участъка през Кресненското дефиле е във вниманието на Конвенцията на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция), като Постоянният комитет на Конвенцията разглежда ежегодно казуса с автомагистралата. На 44-ото заседание на Постоянния комитет със сътрудничеството на Секретариата на Бернската конвенция, се постигна сближаване на позициите на българските власти и жалбоподателите по дела, свързани с екологичните аспекти по реализацията на лот 3.2 от АМ „Струма“.

Към момента, по сключените договори за инженеринг, с приоритет се изпълнява Обхода на гр. Кресна, като строителството му следва да започне до септември 2025 г. В участъка на обхода има одобрен и влязъл в сила ПУП-ПП и се извършват отчуждителни процедури. Има изготвен и приет от Възложителя технически проект. Проектират се и останалите участъци, като към момента изцяло е завършена актуализацията на ПУП-ПП за лявото платно на АМ „Струма“ по направлението Кулата – София. Техническият проект е в процес на изготвяне.

Украинските власти обявиха строежа на нов мост над река Дунав, който ще свързва село Орловка, Измаилски район в южната част на Одеска област, с град Исакча в румънския окръг Тулча, съобщава сайтът News.ro, позовавайки се на „Украинская правда“.

В информацията, цитирана от сайта Хотнюз, се посочва, че строежът на новото съоръжение между Орловка и Исакча над река Дунав е част от големия южен транспортен коридор и ще свързва Украйна с Европейския съюз през Румъния.

Проектът е включен в Стратегията за възстановяване и развитие на областта за 2025-2027 г., публикувана на сайта на Областния съвет на Одеса. Този мост ще бъде част от международния път Е87, който свързва Украйна с Румъния, България и Турция, посочва изданието.

В момента шофьорите, които искат да стигнат от Тулча до Одеса или обратно, трябва да заобиколят през Молдова, преминавайки два пъти границата. Новият мост ще намали разстоянието до Исакча с около 80 километра, уточнява украинската медия.

Строежът на моста ще бъде финансиран от международна помощ на стойност около 27 милиона евро за период от три години.

Телевизия Диджи 24 отбелязва, че бъдещият мост ще бъде с четири ленти, тротоари за пешеходците от двете страни и ще издържа на земетресения до 9-а степен. От украинска страна ще бъде построен път за достъп с дължина 3 километра, а от румънска – 950 метра.