Четвъртото издание на дискусионен форум „Кметовете говорят“ постави на фокус нуждата от ясни и прозрачни критерии при изпълнение на програми за сградно обновяване

Местните власти имат водеща роля в изпълнението на програмите за саниране, но през последните години процедурите се забавят поради административни проблеми на централно равнище. Правителствата подават противоречиви сигнали за начина на финансиране, а общините трябва да отговарят на постоянните въпроси на гражданите в условията на постоянно нарастващо търсене, което наличният публичен ресурс не може да покрие. Този продължаващ с години проблем отново се открои по време на четвъртото издание на форума „Кметовете говорят“, който събра в Габрово представители на общини, правителствени институции, международни партньори, експерти и граждани от цялата страна.

Събитието, организирано от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Община Габрово и Общинска мрежа ЕкоЕнергия, си поставя за цел да открои практическите предизвикателства и решения в изпълнението на политиките за устойчиво развитие на местно равнище.

Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, посочи, че до 2029 г. в енергийна ефективност ще бъдат инвестирани над 4 милиарда лева, включително по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и втората фаза на Националната програма за енергийна ефективност. Тя подчерта, че интересът от страна на гражданите е огромен – над 3000 сдружения на собственици са подали документи – но все още липсва адекватен механизъм за подкрепа на малките населени места и справедливо разпределение на ресурсите. Желанието е да се насочи допълнителен ресурс в програми със съфинансиране, които да отговарят на нуждите на по-малките сгради, но политическо решение за това все още няма.

Вицепремиерът Томислав Дончев насочи вниманието към Националния декарбонизационен фонд като ключов инструмент за устойчив енергиен преход, посочвайки някои системни слабости: „Наличието на финансиране не е проблем. Проблем е синхронът между институциите и ясното разбиране какво искаме да постигнем. От 2015 г. имаме програми със 100% финансиране, но сме обновили едва 4% от сградите“. По думите му целта за 60% обновени сгради до 2050 г. може да бъде реалистична, ако се въведат ясни правила, стабилна методология и дългосрочен хоризонт за постепенно въвеждане на самоучастие от страна на собствениците. В този процес не трябва се допуска неравнопоставеност между гражданите, като е необходимо да има диференцирани ставки според доходите и икономическото развитие на регионите. Дончев обяви, че новата национална програма представлява „рестарт“ на процеса на саниране, като предлага 100% безвъзмездна финансова помощ до 2029 г. Това време, допълни Дора Янкова, ще се използва за разработване на Национален план за саниране, дългосрочна визия за продължаване на програмите и създаване на необходимите инструменти.

„Сто процентов грант не е универсално решение. В България има активни граждани, които са готови да инвестират, ако им се предложат правилните инструменти. Комбинирането на безвъзмездни средства с лично участие не само разширява обхвата на програмите, но подобрява качеството и последващата поддръжка. Време е да дадем възможност на хората да участват като партньори, не като пасивни получатели на социална помощ“, подчерта Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. „9 от 10 сгради имат нужда от саниране и знаят със сигурност, че до тях програмите няма да стигнат поне до 2032 г. На тях също покривите им протичат, прозорците са за смяна, фасадите се рушат – те не могат да си позволят да отлагат. Това е реален инвестиционен интерес. Трябва да намерим начин да го срещнем с реални инструменти там, където и когато възникне, а не да разчитаме на поредното подаяние, достигащо малцина“.

В своето обръщение кметът на Габрово Таня Христова представи визията „Габрово 2030“ – стратегическа рамка за енергийна независимост, развитие на интелигентна инфраструктура и подкрепа за активните граждански и бизнес инициативи в областта на възобновяемата енергия. „Както се видя в условията на политическа криза, общините предлагат най-голяма устойчивост. Ние знаем как да постигнем много с ограничен ресурс, но е важно гласът им да се чува от правителството, за да можем да помогнем и на гражданите, и на бизнеса. Сега от нас ще се очаква да работим по Социалния климатичен фонд. Най-малкото, което очакваме, са ясни правила, критерии и времева рамка. И не забравяйте, може да има много средства, да имаме много проекти и договори, но трябва да има и капацитет в общините те да се изпълняват“.

На събитието стана ясно, че изпълнението на поставените цели изисква не просто визия, а внимателно съобразяване с особеностите на терен. Бяха обсъдени и програмите в сградния сектор от представената наскоро версия на Социалния климатичен план, в който дейностите отново ще се координират от общините, но правилата за това все още далеч не са ясни. Данните за обновени едва 4% от многофамилните сгради и нулевата подкрепа за еднофамилни сгради в последното десетилетие показват колко важно е да се търсят устойчиви и приложими модели на финансиране. Участниците се обединиха около мнението, че е необходимо програмите да бъдат достатъчно гъвкави, за да отразят различните възможности на домакинствата и общините – включително чрез съчетаване на безвъзмездна помощ с техническа подкрепа и личен принос. Ключово в този процес остава доверието към местните власти и ангажирането на активните страни на местно равнище, за да се осигури ефективно и равномерно прилагане на енергийните политики в цялата страна.

Дискусионният форум продължи с представяне на конкретни решения и технологични иновации, както и с гражданска работилница за ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделена енергия. . В нея бяха представени възможните комбинации от мерки за постигане на енергийна независимост в избран градски район, включващи както пълно обновяване на жилищните и публичните сгради, така и решения за локални топлопреносни мрежи и граждански енергийни общности.

За ЕнЕфект

Център за енергийна ефективност ЕнЕфект е неправителствена организация с нестопанска цел, основана през 1992 г. в София, България. Чрез интензивното участие в международни и национални инициативи за подобряване на енергийната ефективност ЕнЕфект вече повече от 30 години подкрепя усилията на българските централни и местни власти и частния сектор за устойчиво енергийно развитие. В момента ЕнЕфект действа като секретариат на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, а като част от международния консорциум EEE (Еконолер – ЕнЕфект – Елана) управлява българския Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници, създаден с подкрепата на Глобалния екологичен фонд, Световната банка и българското правителство.