Възстановяването на регионалните пазари на труда е неравномерно, като в над 2/3 от общините броят на наетите остава под рекордните нива от 2019 г. Най-сериозни забавяния се виждат в общините с фокус на локалната икономика в туризма и в тези с най-значителни демографски проблеми, докато индустриалните региони най-бързо успяват да създават нови работни места.

По последни данни за 2022 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение общо в страната достига 2,27 милиона души – видимо увеличение спрямо „дъното“ на пазара на труда от 2020 г., когато броят им беше спаднал до 2,2 милиона, но все още далеч от рекорда от 2019 г., когато наетите бяха 2,32 милиона души.

Най-голям е броят им в столицата – 768 хиляди души, следвана от Пловдив със 143 хиляди души и Варна със 124 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, спрямо 82 година по-рано а тези с под 2000 – 135, или половината от всички. Очаквано предвид голямото им население, всички общини в челните двадесет са областни центрове.

Относителният дял на наетите е белег за активността и динамичността на местните пазари на труда. Най-голям е делът на наетите в малки индустриални общини – Девня (94%), Сопот (88%), Челопеч (84%), като тези общини привличат много работна сила от съседни общини. Челната петица се допълва от енергийния център Раднево (74%) и столицата (70%). В цели 100 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както относително ниска икономическа активност и слаби местни пазари на труда, така и влиянието на близки силни икономически центрове. Немалък брой общини обаче са успели да създадат нови работни места и да надхвърлят заетостта си отпреди кризата, като в община „Марица“ броят на работещите е нараснал с 1,7 хиляди души, в „Родопи“ – с 1,5 хиляди души, в „Божурище“ – над 900 души. И тук най-големите ръстове са в относително малки общини, сред тях Ковачевци (64%) и Ново село (53%). Налице са няколко клъстера от общини с ръст на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив.

Народното събрание одобри създаването на Междуведомствен съвет за анализ на преките чуждестранни инвестиции при Министерския съвет. Това стана с гласуване на промени в Закона за насърчаване на инвестициите на второ четене.

Идеята на депутатите е да бъде завишен контролът. Новият закон въвежда национален механизъм за проверка на чуждестранни инвестиции, които могат да засегнат „сигурността или обществения ред, в съответствие с регулации от Европейския съюз“, съобщи „Актуално“.

Според текстовете, за да бъде реализирана пряка чуждестранна инвестиция, тя трябва да получи одобрение от създадения съвет, ако отговаря на определени критерии, включително инвестиции в специфични сектори, придобиване на значителен дял от капитала на местни предприятия, или инвестиции, превишаващи 2 милиона евро.

Според мотивите на вносителите целта е българската икономика в частност и Европейският съюз като цяло да бъдат предпазени от инвестиции с „корозивен капитал“. Тоест, инвестиции или придобивания, които имат потенциал да навредят на националната сигурност или обществения ред в България, на сигурността на евроатлантическите ни партньори.

Обхватът на инвестициите, за които се променя регламентът, са в критичната инфраструктура – енергетика, транспорт, води, здравеопазване, комуникации, медии, обработка или съхраняване на данни, въздухоплаване, отбрана, изборна и други.

Предвижда се санкция 5% от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лева, ако чуждестранен инвеститор в процедура по издаване на разрешение предостави неточна, непълна или подвеждаща информация, осъществи пряка инвестиция без издадено разрешение по този закон.