2 млрд. лв. са осигурени по процедура „Концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)-2“ на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Средствата се осигуряват за реализацията на общински и регионални проекти, като вече е отворена втората покана за кандидатстване на регионални проекти. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, по време на Информационен ден по процедурата в Габрово. В рамките на срещата министърът разговаря с потенциални бенефициенти, които бяха запознати с  Единните указания за кандидатстване с концепции за интегрирани териториални инвестиции и възможностите за финансиране по програмата.

Концепциите, които ще бъдат разработени и реализирани в рамките на втората покана, ще доведат до положителни резултати за териториите – ще се създадат условия за нови работни места, подобрена инфраструктура, по-добро образование, здравеопазване и социални услуги. „Инвестициите ще имат положителен ефект върху живота на по-широк кръг от хора, ще укрепят местните общности и ще направят регионите по-привлекателни за живеене и развитие“, посочи министърът. Той отчете като успешна приключилата вече първа покана за кандидатстване с концепции за интегрирани териториални инвестиции и съобщи, че интересът към нея е бил значителен, а подадените предложения многократно са надвишили наличния ресурс. Това според него е ясен знак за силната ангажираност на общините и местните партньори, както и за натрупания потенциал на терен.

 Очаква се съвсем скоро проектните предложения, разработени по одобрените концепции от първата покана да получат финансиране от програмите и да навлязат в същинския си етап на изпълнение.

Срокът за подаване на концепции за интегрирани териториални инвестиции е до 8 юли тази година.

Инфлацията в България през изминалата 2024 г. се забавя до 2.2%, което приближава страната ни до изпълнение на критериите от Маастрихт за членство в еврозоната. Това се казва в редовния Годишен доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките.

Докладът разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2024 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2027 г. Според него отчетливо стимулиращо въздействие върху инфлацията продължава да има увеличението на административните цени, както и умереното нарастване на цените на транспорта. Инфлацията се повлиява чувствително и от продължаващото значително нарастване на работната заплата, което, при слабо увеличение на производителността на труда, води до ускорен растеж на реалната работна заплата. Това оказва потискащо въздействие върху съвкупното предлагане, като генерира инфлационни импулси от страна на производствените разходи, смятат икономистите на БАН.

През 2024 г. пазарът на труда остава относително спокоен и се характеризира с нарастващ коефициент на икономическа активност, достигащ 74%. Въпреки това в България той продължава да бъде белязан от отчетливи регионални диспропорции, свързани както с обема и структурата на работната сила, така и с равнищата на заетост и безработица.

Относително забавеното икономическо развитие на водещите търговски партньори и процесите на дезинфлация в световната икономика оказват пряко влияние върху външнотърговския обмен на България през 2024 г. и очертават перспективите през 2025 г. Износът на готови индустриални компоненти и подсистеми подчертава силната зависимост от състоянието на германската икономика, към която е насочен над 22% от общия износ на машини, оборудване и превозни средства от България през 2024 г. Българският износ на стоки към САЩ се движи между 2 и 2.5% от общия износ в периода 2018-2024 г. и далеч изпреварва вноса на американски стоки, който е приблизително 1% от общия внос на стоки в страната. При допускане, че се запази 20% адвалорно мито върху вноса от ЕС към САЩ, последващият пряк ефект от по-ниското търсене на европейски стоки поради тяхното оскъпяване и поемането на загубите от българските производители може да се оцени на 0.2% от БВП или около 420 млн. лв.

В темата на фокус се анализират и оценяват предизвикателствата пред българския електроенергиен сектор от политиката и инициативите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Прави се анализ на спецификите на потреблението на електроенергия в България, които показват, че българската икономика е енергоемка – с ниво на енергийна интензивност над средното за ЕС, което е следствие от 3 основни фактора. Първият е свързан със структурата на индустрията, в която доминират преработвателната и добивната промишленост, следва потреблението на електрическа енергия на човек от населението, което значително изостава от средното в ЕС и като трета причина – загубите от пренос и дистрибуция на електрическа енергия, които са значителни, въпреки че намаляват и се доближават до средните в ЕС.

В заключение икономистите на БАН смятат, че тъй като моделът на пазар на електроенергия в ЕС не изпълни очакванията за повишаване на благосъстоянието на хората и конкурентоспособността на промишлеността, искането на България да запази ТЕЦ до 2038 г. и да се ускори построяването на двата нови ядрени блока на АЕЦ Козлодуй е основателно.

Краткосрочната прогноза на ИИИ при БАН е БВП да нараства с темпове около 2.5-3.5% годишно, движен основно от европейските инвестиции и вътрешното потребление, при условие, че глобалната и европейската икономическа среда не се влошат рязко. Вътрешното потребление се очаква да остане сравнително стабилно, подкрепено от устойчиво ниска безработица и прираст на доходите, който е вероятно да се забави спрямо предходни години. Намаляващата инфлация също би могла да подкрепи покупателната способност. Въпреки сериозните предизвикателства на търговските войни в световен мащаб, очаква се известно възстановяване на износа, следствие на динамичното развитие на сектора на услугите, осъществяването на програмата за превъоръжаване и предимствата, които България реализира в износа на военна промишленост, както и следствие на ефектите от присъединяването към еврозоната.