Цветелина Хайгърова, управител на в. „Строителство Имоти“: Смелостта да бъдеш честна медия в България, е труден избор

0

ВИЗИТКА
Цветелина Хайгърова е родена в Пловдив. Завършва с отличие специалност „Маркетинг“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Още като първокурсничка започва работа в холдинг, в който трупа опит по същата специалност в продължение на няколко години. От 2012 г. е управител на в. „Строителство Имоти“.

Както е казал дядо Вазов: „Лудите, лудите – те да са живи“

– На целия екип ни беше много трудно да Ви убеди да дадете това интервю. За първи път след 4 години, защо се съгласихте?

– Преди 4 години не познавах никой от строителния сектор и никой не познаваше мен. На кого би било интересно да чете интервю с мен преди 4 години? Какво можех да кажа преди 4 години, което да заинтригува едни успешни и реализирани хора, каквито са участниците на този пазар? Зная, че умението да мълчиш е по-голямо изкуство от умението да говориш.

– А сега?

– Сега вече отминаха 4 години, постигнатото през които е поводът. Провокира ме и традицията – церемонията по връчване на Годишните награди на в. „Строителство Имоти“. Традиция, голяма почти колкото мен – на 23 години. Тя отново събира бранша тази седмица. Раздаваме статуетките честно и обективно. Екипът на вестника не гласува, представители на частни фирми не се допускат в журито, още по-малко спонсори на събитието. Отличията са само за най-добрите, затова разчитаме единствено на председателите на браншовите камари и вярваме в тяхната безпристрастност, за което им благодаря.

– Вие сте във вестникарския бизнес. Трудно ли устоявате на конкуренцията на интернет изданията?

– Много хора твърдят, че светът вече се подчинява изцяло на интернет технологиите. Да, така е. Дали да се рекламираш в интернет сайт, или на хартия, е въпросът на модерното поколение. Тук мога да кажа само едно – хубавото вино е само за ценители. То не се измерва в количество, а в качество. Същото е и с медиите – пренасищане с интернет сайтове, инвестираш малко, за да популяризираш бранда си, а всъщност го обезличаваш. Ето ви конкретен пример. За да разбера колко национални вестника има, ми отнема секунди да ги преброя на пръсти. За да разбера колко са националните електронни медии… съжалявам, но аз съм активен човек и нямам толкова време. Предпочитам в понеделник, когато отида в офиса, за половин час да прегледам пресата на бюрото си, която ми дава информационната есенция, и да започна работната седмица, без да губя време. Аз знам, че нищо не знам, но съм убедена, че за всички наши читатели времето е ценно. Не съм човек на случайността, залагам на провереното и сигурното, което оставя диря след себе си във времето. Затова вярвам, че като разумни хора ще оцените, че всеки понеделник наготово на бюрото си получавате събрана в едно нужната ви информация, а именно във в. „Строителство Имоти“, където вирус не може да хванете, никога няма да видите мигащи реклами, които ви пречат да си прочетете статията, или надпис от типа „Session expired“, „Under construction”, „Error 404”. Готова съм да споря, че рекламата на хартиен носител е много по-ценна и не е за всеки. Тя е само за онези, които могат да си я позволят.

– Как се прави бизнес в трудна икономическа среда?

– Сещам се за една много хубава мисъл, която прочетох в офиса на един мъдър човек, и за радост, мой партньор. И тя е: „Или вдигаш прах, или гълташ прах!“. В този смисъл, за да успяваш, трябва да бъдеш и активен. Нужно е да впрегнеш и малко лудост и да я насочиш в правилната посока. А именно – в работа и действия. Чувствам се като Леонид, защото с моите триста успявам срещу сто хиляди. Защото преди 4 години, когато поех ръководството на вестника, аз нямах екип. Нужни ми бяха 2 години, за да намеря правилните хора. И днес съм сигурна, че това е моята войска. Шест бойни момичета, на които мога да се доверя винаги. И ако приемем, че 6 е числото на Дявола, то тогава с дяволски усилия ние успяваме във всичко.

– Как успявате да съвместявате толкова много дейности и роли – на бизнес дама, на мениджър, на жена?

– Имам много лица. Но в тях няма двуличие, както вероятно ще си помислите всички – в тях има само усмивка и всички те изразяват емоция. Аз съм два различни образа: за хората, с които работя, и за хората, които са до мен извън работата. Те двата нямат нищо общо. Не са лоши, даже много си ги харесвам, просто са различни.

– А случвало ли се е да жертвате едното за сметката на другото и губили ли сте приятели заради бизнес?

– Спорно е кое е по-лесно – да загубиш или да спечелиш приятел. Не ми се е налагало да жертвам едното за сметка на другото и се надявам да не ми се наложи. Но ако все пак се случи да загубя приятел заради бизнеса, то значи той никога не ми е бил такъв.

– Живо ли е детето във Вас и смятате ли се за боец?

– След сърцето, детето в мен е най-голямо. И това, от което най-много се страхувам, е да не го загубя. Това, че съм ръководител и човек от бизнеса, понякога ме натъжава, защото много пъти съм искала да изкарам на преден план детското в мен, но се е налагало да се държа като зряла жена. Да, смятам се за боец и съм такава от малка. Като дъщеря на генерал се научих да стрелям още в детската градина и то не с пистолет играчка, а с картечница и автомат. Винаги са ме привличали мъжките спортове. Не съм се интересувала от фитнес, йога или художествена гимнастика. Тренирала съм един-единствен спорт и това е окинава карате. Така че, когато се налага, съм мъжко момиче, но обожавам да бъда на токчета.

– Казвате, че сте дъщеря на генерал!? Намирате ли прилика с героинята от едноименния филм?

– Да, определено. (Смее се.) Разликата е в това, че тогава не ми е било толкова весело, както когато гледам филма.

– Търсещ човек ли сте? Какви са стремежите, амбициите Ви?

– Аз лично се определям като търсещ човек. Търсещ човек съм и по отношение на вземането на решения. Зная, че винаги има решение, въпрос на време е да го намериш.

– Какви са стимулите, какво Ви мотивира да се борите и да продължавате напред?

– Колкото и егоистично да звучи, най-важният стимул съм си аз и семейството ми. След това са приятелите и екипът ми, с който работя. Всички те са част от моя живот и за да съм щастлива, искам и тях да ги виждам такива. Все пак човек не е създаден да съществува сам пълноценно.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си