Селото се нуждае спешно от здравна служба и мост над река Скът
Разговаря
Цвета ИВАНОВА
– Г-н Тодоров, Оходен се прочу с разкопките на раннонеолитно селище. Излиза, че в него живот е имало преди 8000 години. А днес какъв е животът?
– Оходен се оказа много старо селище. Археолози откриха скелети от времето на неолита. Първият – женски, е на 8000 години. Археолозите го кръстиха Тодорка. На нейно име от няколко години се провежда и фестивал на древните култури и обичаи. Нарича се „Слънцето на Тодорка”. За него идват учени не само от страната ни, но и от чужбина. Миналата година дойде и министърът на туризма Николина Ангелкова. Това лято ще има следващо издание. Ако успеем да обновим инфраструктурата на селото, то може да стане един много оживен туристически обект. Гостите ни се дивят на красивата природа и на историческите дадености.
– Какво е нужно да се направи?
– Нужно е обновление на улиците. Някои не са асфалтирани от много години. Нужна ни е база, която да приема гостите ни. За селото е нужна здравна служба, мост над река Скът, оборудване на селския салон.
– Колко души живеят в селото?
– 240 имат постоянно местожителство, а 80 – временно. Последните имат постоянни адреси във Враца и не ги сменят по други съображения. Около 40 от нашите жители са млади хора, останалите – пенсионери.
– Какво е отношението на общината във Враца към селото и нуждите му?
– Добро е, но парите не стигат. Тази година със средства от общинския бюджет е планирано обновление на една улица – „Петър Дилов”. Тя не е главната ни, но е много дълга и оживена. В момента е в много лошо състояние. Ще бъде асфалтирана. Средствата, които са в размер на 14 000 лв., са сигурни. Довършваме изграждането и оформлението на пространството около новопостроения ни параклис. През юни се надявам да го открием. За изграждането му не беше платено, но новият кметски екип уреди нещата. Отпуснаха се и пари: за изписване – 5600 лв., 1500 – за иконостас. На повече средства за тази година не можем да се надяваме.
– Казахте, че се нуждаете от здравна служба. За нея няма ли пари?
– За тази година – не. Имаме здравна служба – сграда на два етажа с достатъчно помещения. Но тя е стара и изоставена. Таваните падат, мазилката се руши. Нуждае се от сериозен ремонт. В момента отстъпвам моя кабинет на лекарката, която преглежда съселяните ми.
– А за моста?
– Имаме голяма нужда от мост над река Скът. По него трябва да се преминава за гробищата. Сега я прецапваме с трактор. Но като придойде, това става невъзможно. Тогава возим покойника през Баница и още две села, за да стигнем до гробищата. Друг път няма до тях. Разстоянието се увеличава с 15-16 км. Ето защо ни е нужен този мост. Нужни са ни и средства за селския салон. Той е бивш училищен салон. Със собствени средства го боядисахме, сменихме няколко прозореца. Но трябва да продължим – да сменим и останалата дограма, да купим маси и столове. Ще търсим пак спонсори. Иначе работата си е от нас.
– Освен ново издание на фестивала за древни култури „Слънцето на Тодорка” какво друго ви предстои?
– Предстои ни продължаване на разкопките в неолитното селище – вече 17-а година. Ръководи ги археологът Георги Ганецовски, директор на Врачанския музей. Общината е осигурила средства и за това лято. Зная, че се чакат и средства от Министерството на културата. По програмата за заетост ще бъдат назначени 3-ма души от Оходен, които са безработни. Те ще помагат на археолозите. Има и друга група от хора на социални помощи, които отработват всеки месец по 14 дни. Те също се включват в разкопките.
– Това означава, че има безработица?
– Да, селото ни е близо до Враца, но не всички могат да си намерят работа. Работни места при нас няма. Двама мъже гледат по 50 крави и наемат по някой за фермите си. Имаме един арендатор, който наема по 2-3 души за обработката на земята. И това е всичко. Иначе пустеещи земи няма. Всеки от живеещите отглежда градина за собствени нужди.
– Как виждате селото си през следващите години?
– Виждам го като едно много оживено място, в което идват много хора. Виждам го като известен туристически обект, който ще привлича почитатели на историята от страната и чужбина. Добре би било да има обновени улици, нови заведения, модерни ателиета за услуги. Но ние не можем нищо да направим сами, нужна ни е помощ от държавата.
